Какво представлява заболяването шарко-дефтерит по гълъбите и как се лекува

Какво представлява заболяването шарко-дефтерит по гълъбите и как се лекува ?

 

 Шаркко-дефтерита е остро заразна болест по птиците. Причинителя на шарката по птиците е  ДНК вирус. Вируса е микроскопичен и инфектира клетките, той не може да се възпроизвежда самостоятелно, а използва  възпроизводителната способност на заразените клетки. От шарко-дефтерит боледуват кокошки, пуйки, гълъби, канарчета, фазани, врабчета и др. За сега са изолирани четири типа шаркови вируси и един от тях е гълъбов вирус Boreliota columbae. Той се отличава с голяма устойчивост, на пряка светлина издържа до седем дни. 

 Заразяването на здравите гълъби става при контакт с болни птици.След покупко-продажба или размяна на птиците по пазарите. При спортни състезания или от самите гледачи с обувките и инвентара.

 За входна на инфекцията обикновено служат наранявания в  устната кухина и кожата. Приносителите на вируса могат да са кръвосмучещи насекоми, като комари, кърлежи, дървеници. Много опасни като приносители на вируса са врабчетата, особено когато имат достъп до гълъбарника.

 Чувствителността на гълъбите към шарковия вирус зависи от условията на гледане и хранене. При отглеждането им в тесни, мрачни помещения с  лоша вентилация, при недохранване, особено по отношение на витамините от групите A и B, заболяването се проявява в много тежка форма и масово. Младите и подрастващи гълъбчета са по-чувствителни. Засяга изключително малките гълъбчета които са още в гнездото си, при тях смъртността е много голяма. Болестта най-често се проявява късно лято и ранна есен, след жътва. Шрко-дефтерита протича много тежко, ако гълъбите боледуват и от друго хронично заболяване като бронхит (заболяване на белите дробове) или ентерит (възпаление на червата)

 От момента на заразяването до момента на проявяване на болестта минават от 3 до 8-14 дни.



Заболяването протича в три форми: 

• Кожна форма- при нея се наблюдава общо неразположение, намаляване на апетита. Настръхване на перушината. По клепачите, около ъглите на устата, около ушните и носните отвори и по краката се появяват възелчета който наподобяват на брадавици. Те имат жълто-кафяв цвят, грапава повърхност и на големина достигат до грахово зърно. Шарковите образувания по някой път са толкова плътни, че покриват цялата лицева част на птицата Шарковите възли се наблюдават по корема, краката и други не оперени части на тялото. При поражение на очите се наблюдава боязън от светлина. При тежки инфекции може да се наблюдава падане на горната или долната част на човката и птиците не могат да приемат храна и вода

• Дифтероидна форма: образуват се белезникави петна по лигавицата на устата и глътката. По-късно те се превръщат в дефтероидни налепи които надебеляват и се срастват  дълбоко с лигавицата на устната кухина. При опит за отделянето им се получава кървене, затруднено приемане на храна и вода. Брадавицоподобните налепи са жълто-кафяви и са изпълнени с кашестта материя. В някои случаи в носните кухини се наблюдава натрупване на сиренести маси. Птиците дишат с отворена човка, те са умърлушени с изпъната на пред шия и са с  отпуснати криле.   

• Смесена форма : протича с поражения по кожата и устата. Тя се среща най-често.   

 Трябва да се знае, че това заболяване се лекува много трудно. Защото няма специфични лекарствени средства. Нужно е да се хигиенизират  помещенията в които живеят гълъбите. Да  се обогати храненето по отношение на витамини и минерални вещества. Може да се прибавят във водата за пиене антибиотици, като хлорамфинекол, тетрациклин, за да се избегне развитието на  вторични инфекции.

 Грижите за болните гълъби започва с изваждането им от гълъбарника и с поставянето има при по-добри условия. Концентрирания  фураж трябва да бъде смлян. Задължително трябва да се извършва ежедневен преглед на птиците. Уголемените части (налепите по лигавицата на устата)  се намазват с равни части олио (глицерин) и йодна тинктура за да омекнат. След това се отстраняват внимателно с пинцет. След отделянето им остават кървави мокри рани, които се намазват с гъста каша от олио(глицерин) и сол.

За препоръчване е налепите, които се намират в устата и около човката да  се третират, за да може да се улесни храненето на птицата, а тези по корема и краката да не се третират, за да се избегнат появите на открити рани. След време те изсъхват и опадат сами. 

 Предлага се жива ваксина срещу шарко-дефтерита по гълъбите, като Pigeons Pox Vaccine Nobilis, Ovo-Peristerin Nobilis. Те са направени специално за гълъби.

 Ваксините са само за гълъби над 5 месечна възраст. Препоръчва се годишна ваксинация на цялото ято. Ваксинират се само здрави птици. Ако се установи заболяване в ятото, здравите птици се отделят от болните и веднага се имунизират. Тези птици които по време на ваксинирането  не са в период на инкубация (времето от заразяването на организма до проявата на първите клинични признаци) вероятно имат имунитет който ще се засили.

 Излишъка от ваксината се унищожава чрез изгаряне или изваряване.

 Трябва да сме много внимателни от къде взимаме храната за нашите гълъби. Добре да е от лицензирани фирми, да е опакована и в отлично състояние. Да се избягва взимането на храна от пазарите за птици в насипно състояние и от стопанските дворове, защото там се съхранява на открито и дивите птици (които са основен източник на зарази) имат свободен достъп до нея.