Старазагорски бял високолетач

Старазагорски бял високолетач

история:

Първото споменаване на породата се намира в първата издадена в България книга за гълъбите – „Отглеждане на гълъби” на стр. 47-48 от старозагореца Стефан Тончев през 1969г. Това прави посоченото описание с много висока степен на достоверност. Дори автора да не е отглеждал гълъби от посочената порода, в ежедневието си е общувал с гълъбари от града и околността и е успял да направи много точно описание на основните характеристики на тази наистина уникална българска порода.

1.ГЪЛЪБЪТ Е ЛЕТАЧ - Автора ги нарича Летци – бели.Лети кръгово над населеното място между 4-8ч. При добри термични течения и отлична натренираност, той може да надхвърли тези летателни часове.

2.ПОЛУЧЕН Е ПРЕЗ ПОСЛЕДНОТО ДЕСЕТИЛЕТИЕ Ако предположим,че материалите по книгата са събирани през 60-те години на миналия век,то гълъбовъдите го селектират през 40-те и 50-те на ХХ век.

3.СЪЗДАДЕН Е ЧРЕЗ СЕЛЕКЦИЯ НА БЕЛИ ГЪЛЪБИ С ГОЛЯМА ЛЕТАТЕЛНА СПОСОБНОСТ. Кръстоска на гълъби – бели и летящи отлично. На стр.49 от книгата,описвайки белия люлек,автора го посочва като участващ в кръстосването на белите гълъби.

4.ГЪЛЪБИТЕ СА ДВА ВИДА – със стойка (с криле под опашката)  и без стойка (с криле над опашката). Вторите може би са остатъчни приплоди на люлеците. С развитието на породата, гълъбите без стойка почти не се срещат в наши дни.

5.ГЛАВА - малка и заоблена. За сравнение - тракийския бял гълъб е представен в книгата със средно едра глава,а пазарджишкия е със средно голяма глава.

       6.ЧОВКА - не много дълга. За сравнение - тракийският бял гълъб и пазарджишкият гълъб са представени в книгата с не много дълги бели човки.

7.ТЯЛО И ШИЯ. За сравнение - по – къси от тези на румънските гълъби

.

8.ОПАШКА - От 16 до 24 пера. За сравнение - тракийският бял гълъб и люлека имат по 10-12 пера, а румънските-14-18.

 В книгата си „Биология и болести на декоративните,екзотичните и пойните птици”, издадена през 1998г.проф. Й.Николов също ги описва на стр.35, явно стъпвайки на описанието на Ст.Тончев, като гълъби „с” и „без” стойка, със средно дълга човка. Отделени са отново в раздел високолетящи гълъби.

Породата в този си вид е създадена през 40-те - 50-те години на ХХ век, чрез селекция на бели гълъби с голяма летателна способност. 

 Старазагорските бели високолетачи летят кръгово над населеното място на височина трудно видима или невидима за човешкото око, между 4-8ч. При добри термични течения и отлична тренираност, тези часове могат да бъдат надхвърлени. През последните години има гълъби с полет над 10 часа.

Описание:

Външен Вид: Гълъб със силна структура и тяло. Птица с изразени гърди. Гърба е равен, среден до дълъг. Дължината на тялото от гърдите до основата на опашката е 1 : 1 до 1 ; 1,5. Съизмерен до дълъг гълъб. Цвета на оперението е бял.

 Глава: Средно нежна

до нежна при женските екземпляри. Темето образува подчертан ъгъл с челото и врата. Главата е симетрична спрямо тялото, без издатини с характерно плоско теме. Без качул.

характерната глава с плоско теме

 Клюн: Широк в основата който изтънява към върха, среден до дълъг. Цвета е бял с розов оттенък.

  Ноздри: Средни с бял до розов цвят и грапавина, която се увеличава с възрастта (напрашени в бяло). По-силно изразени при мъжките екземпляри.

 Очи и Околоочие: Очите са средни по големина, тъмни с мек кафяв отенък. Околоочните кръгове са с фина и нежна текстура, която с възрастта може да загрубее, с цвета на кожата.

 Врат: Леко удължен, с нежна извивка, без трептене, преминаващ в широки гърди

и равен гръб

  Крила - Носени под опашката, с правилно подредени и прилепнали пера по капаците, стегнати, сравнително дълги и широки - дължината е приблизително равна с опашката. Желателно е да не опират в земята. Върховете им не трябва да се кръстосват. При отделни птици се наблюдават така наречените "кавръми", това са малки перца във формата на фунийки.

  Опашка: Дълга, плоска с добре застъпени пера, равна или малко по-широка от гърдите (не е желателно много широка опашка) с от 14 до 22 пера. Равна с линията на гърба или леко повдигната нагоре. Не се допуска увиснала  опашка с разхлабена капула. При отделни птици опашката е чaталеста (раздвоена по средата).  

  Крака: Средно високи, без оперение. Цвета е във всичките нюанси на червеното (червено-оранжево, розово, жълто). Пръстите завършват с бели нокти.

 Цвят: Както е видно и от името – само и единствено Бял.
  При младите гълъбчета е допустимо цветни пера на капулата и гърба между крилете в кафяв, черен или сивкав цвят). След смяна на "бебешката" перушина гълъба трябва да е чисто бял.

цветните пера при младите птици

 Стойка- Хоризонтална до леко повдигната в гърдите, особено при възбудено състояние (когато мъжкия гълъб ухажва женската).

старазагорски бели високолетачи

 Полет: Лек , като полет на пеперуда. Лети кръгово над населеното място на височина трудно видима или невидима за човешкото око, между 4-8ч. При добри термични течения и отлична тренираност, той може да надхвърли тези летателни часове.

 Нежелани отклонения: неспецифична форма на главата; високи крака; тесни гърди; нахвърляна опашка; не хоризонтално перо в опашката, опашка тип метла; грубо, двуредово околоочие

 

 Дисквалифицират се: всички птици, плод на очевидно кръстосване с други породи; крила носени над опашката; цветни пера при възрастните птици

Пръстен:7мм.

 След всеки полет се разказват истории за най-добрите летци- часовете на задържане във въздуха, постоянство в гонките, стил на полета, форма на тялото, темперамент. 

 За да се отхвърлят споровете, относно качествата на гълъбовото ято, собственост на отделния гълъбар, се съставя правилник за състезанията. Това отново става в Стара Загора на Събрание на членовете на националния клуб на високолетците „Полет” на 04.06.1988г. и става основа на съревнование продължаващо и в наши дни.