петък, 6 септември 2019 г.

Старазагорски шарен - ямалия

старозагорски шарен - ямалия






  За първи път тази уникална порода е описана в една румънска книга за гълъби през 1953 година. Основно за нейното развитие са се грижили гълъбовъдите от Стара Загора и околните градове и села. 


СНИМКА ОТ КНИГАТА НА СТЕФАН ПЕТЕРФИ -  ГЪЛЪБОВЪДСТВО 1953 г.



   Има две основни теории за произхода на тази порода. Първата от тях е, че гълъбите са пренесени от Мала Азия преди няколко столетия във вида в който изглеждат и днес. Втората теория е, че породата е създадена в старозагорския край при кръстосването на бели гълъби с гълъби в червен, черен, сивосин и жълт цвят. 


 Днес се отглежда главно в същите географски райони- Стара Загора, Нова Загора и Ямбол. От всички български породи гълъби тази е с най-трудно достижима шарка. Може семейство гълъби да бъдат от най-типичните за своята раса, а поколението им да не притежава характерните за породата отличителни белези. Гълъбовъдите които се занимават с отглеждането на тази порода  трябва да са опитни, търпеливи, и постоянни. На практика те трябва да приложат целия си арсенал от знания и майсторство при съешването на семействата гълъби за да може да се получи типично за породата поколение.

  При тази порода за всяка шарка и цвят има специфично наименование от турски език. Днес тя се отглежда в следните цветове: червеношарен (кармазъ канат), черношарен (сиях/сяв/канат) и сивосиньошарен (гевезд/гьох,гьов/ канат).

Цвят: на кармазъ каната- червения цвят трябва да е с еднаква интензивност от основата на човката до  края на опашката.

Саразагорски шарен - разцветка кармазъканат 


 При сиях канатите цвета трябва да е наситено черен и да няма сиви или червеникави нюанси.

Старазагорски шарен - разцветка сияхканат


 При гьовканатите цвета е сивосин с повече или по-малко наситеност към синьо.

Старазагорски шарен - разцветка гьохканат


Старазагорски шарен разцветка кармазъканат 

Гълъба е в два цвята: червен и бял, ще го разгледаме от върха на човката до края на опашката отгоре и от края на опашката до човката отдолу.

Отгоре гълъба е в основен червен цвят който се прекъсва от от няколко бели линии или пресечки, а отдолу е чисто бял без опашката и главата.

 Започвайки от главата първото бяло се нарича ‘’ача’’Това са няколко бели перца на челото, които не трябва да са много разпръснати. Желателно е да не е много голяма и да е разположена симетрично.


Белите перца на челото - ача
 След това следват няколко бели ленти (пресечки) на главата, най-малко две и най-много три. Тези ленти трябва да са много точни, не трябва да са много разлети или да се прекъснати. Може да има една пресечка и венец или една черта и две точки. За предпочитане е пресечките да са с дебелина около една кибритена клечка. Над очите може да има тънка бяла ивица която прекъсва кафявия цвят отгоре на главата и кафявия който се спуска под очите и очертава бузите.


Двете пресечки на главата

Бялата линия която отделя бузите


Когато горната пресечка се слее с ачата се образува венче

 Шията в горната цветна част се слива с ямата (кръпката) на гърба. Кръпката към кръста е прибрана в двата края (раздвоена) и добива форма на сърце. В ямата не трябва да има бели перца, тя е изключително в червен цвят.

 Гърба и кръста са в бял цвят, които разделят ямата на гърба (която е цветна) с бяло около един палец. 


Разположението на ямата

 Опашката е цветна и при някои гълъби завършва с чембер. При червените гълъби чембера е в бял цвят.




Открояващият се чембер на опашката






Изглед на гълъба отгоре

 Когато повечето пресечки са точни като форма и разположение, дават достатъчна красота на гълъба.


Кармазъканати


 Гълъба погледнат от долу е в основен бял цвят, само опашката и главата са цветни.  
Корема, гърдите и гушата са в бял цвят. При някои гълъби чембера на опашката са нaблюдава и от долната страна.


Чмбера и от долната страна на опашката


 Крилата в разпънато положение са чисто бели от горе и от долу. Гълъба държи крилата си под опашката (асма канат).







 При някои гълъби се наблюдават едно или няколко цветни перца на гърдите – наречен ‘’пул’’. Той трябва да са разположени в средата на гърдите и в симетрия спрямо другата шарка.


Цветните перца на гърдите - пул




 Бузите са цветни и са разделени с бяла ивица (пресечка), която започва от шията и завършва в основата на човката от долната страна.


Пресечката която разделя бузите

бузи















 Червения цвят на кармазъканата трябва да е с еднаква интензивност от основата на човката до  края на опашката. На дисквалификация подлежат гълъби със слаб цвят (който наподобява тъмен лимон ).







СИЯХКАНАТ

 Оперението е в черен и бял цвят. Разположението на окраската е също като при кармазъканатите. Черния цвят трябва да е интензивен и равномерен, без червеникави и сивкави нюанси. При сияхканатите нама гълъби с чембер на опашката (ако се наблюдава такъв, значи има смесване на цветовете, най-често черен със син). Гълъбите трябва да са с бели човки или с леко матово но на върха, предимство имат птиците с по-светли човки, ноктите също трябва да са бели. При сияхканатите се наблюдават гълъби които нямат бяла пресечка която да разделя бузите, това също трябва да се взима в предвид.


Двойка сияхканати



Гивеканат 



 Оперението е в три цвята в сиво-синкъв, мастилен и бял. Разположението е същото като при другите разцветки. Сивия цвят е в нюансите на небесно синьо до пепеляво. Старитя майстори на тази порода казват, че цвета на ямата трябва да е като пепел от акациеви дърва гледана към ясно синьо небе, този цвят се постига много трудно, още повече, че гълъбите от тази разцветка са най-малко като генетичен материал. При тези не прости съчетания на цветове има някои особености :  синия цвят погледнат от горе не е равномерен. На врата е в по тъмни нюанси, а ямата на гърба е в светъл цвят. Опашката също е в по тъмен цвят от ямата на гърба най-често е с цвета на главата и врата и задължително е с  чембер (в синьо – мастилен цвят), който е в края на опашката, а не като на кармазъканатите на 2-3 сантиметра на вътре.


Гевеканат


 При някои птици се наблюдават малки черни перца в ямата за това има две твърдения :

  •    Това е остатък от двулентовия фрез на шарката от които са създадени тези гълъби в разцветката - гевеканат.

  •       И по-малко вероятната, това е остатък от смесване на цветовете гевеканат с сияхканат.


Предимство получават гълъби със светла яма на гърба, без каквито и да е било перца (черни или бели) в нея. Птиците трябва да са с светли човки и нокти.



Обща характеристика: Гълъб с характерна шарка
Расови белези
Форма: дълга, компактна
Големина: средно голям
Стойка:  средно висок
Положение на тялото: хоризонтално
Глава:
Форма – продълговата, заоблена с ясно изразено чело
Структура на оперението на главата- без качул
Очи: светли с розов отенък
Периферия на очите:
Структура- фина
Цвят- светъл
Човка:
Форма- средно  дълга, права, фина
Позиция- водоравна
Линия на човката-  под окото
Цвят-светъл, допуска се телесен отенък
Гуша: пълна
Шия: средно дълга, масивна
Гърди:  широки, заоблени
Корем: кръгъл
Гръб:  широк, дълъг
Крила:
Форма-дълги, широки
Положение- под опашката
Форма на перата-дълги, широки
Опашка: дълга, широка, плоска с 14-16 пера, леко над линията на гърба
Крака: средно дълги, широко поставени с лека чупка, без оперение
Оперение: гладко, прилепнало





 НЕЖЕЛАТЕЛНИ ОТКЛОНЕНИЯ В ШАРКАТА НА ЯМАЛИИТЕ


  Белоглав (акбаш)-когато на главата на гълъба преобладава белия цвят
       
 Коладжик- когато на крилете на гълъба има цветно петно или се слива със сърцевидното петно (ямата) на гърба и така променя формата му
            
  Със спуснато, това е когато отстрани на гърдите има цветни пера с различна големина, които се спускат пред предната част на крилото.

  С бадемовидна глава – когато перпендикулярно на пресечките на главата минава бяла ивица.

 Ширитлии – когато има едно или две бели пера в опашката.

Баджаклии – когато цвета на месестата част на гълъба е в цвета на разцветката

Исик – къса боя. Това е когато цвета на гълъба не е достатъчен за образуване на ямата „кръпката’’ или има бели пера в ямата. Така рисунака на самата птица стои незавършен.
 
 В интернет простанството се лансира тезата, че има гълъби с лимонов цвят, това не е вярно. Гълъбите са кармазъканати (червен белокрил), сияхканати (черен белокрил), Гевеканати (пепеляво-сиво-син белокрил) други разцветки няма. Ако е имало птици с жълт цвят поне наименованието щеше да е достигнало до наши дни.    




Няма коментари:

Публикуване на коментар