старозагорски шарен - ямалия
За първи път тази уникална порода е описана в една румънска книга за гълъби през 1953 година. Основно за нейното
развитие са се грижили гълъбовъдите от Стара Загора и околните градове и села.
При тази порода за всяка шарка и цвят има специфично наименование от турски език. Днес тя се отглежда в следните цветове: червеношарен (кармазъ канат), черношарен (сиях/сяв/канат) и сивосиньошарен (гевезд/гьох,гьов/ канат).
Цвят:
на кармазъ каната- червения цвят трябва да е с еднаква интензивност от основата
на човката до края на опашката.
![]() |
СНИМКА ОТ КНИГАТА НА СТЕФАН ПЕТЕРФИ - ГЪЛЪБОВЪДСТВО 1953 г. |
Има две
основни теории за произхода на тази порода. Първата от тях е, че гълъбите са
пренесени от Мала Азия преди няколко столетия във вида в който изглеждат и
днес. Втората теория е, че породата е създадена в старозагорския край при
кръстосването на бели гълъби с гълъби в червен, черен, сивосин и жълт цвят.
Днес се отглежда главно в същите географски райони- Стара Загора, Нова Загора и Ямбол. От всички български породи гълъби тази е с най-трудно достижима шарка. Може семейство гълъби да бъдат от най-типичните за своята раса, а поколението им да не притежава характерните за породата отличителни белези. Гълъбовъдите които се занимават с отглеждането на тази порода трябва да са опитни, търпеливи, и постоянни. На практика те трябва да приложат целия си арсенал от знания и майсторство при съешването на семействата гълъби за да може да се получи типично за породата поколение.
Днес се отглежда главно в същите географски райони- Стара Загора, Нова Загора и Ямбол. От всички български породи гълъби тази е с най-трудно достижима шарка. Може семейство гълъби да бъдат от най-типичните за своята раса, а поколението им да не притежава характерните за породата отличителни белези. Гълъбовъдите които се занимават с отглеждането на тази порода трябва да са опитни, търпеливи, и постоянни. На практика те трябва да приложат целия си арсенал от знания и майсторство при съешването на семействата гълъби за да може да се получи типично за породата поколение.
При тази порода за всяка шарка и цвят има специфично наименование от турски език. Днес тя се отглежда в следните цветове: червеношарен (кармазъ канат), черношарен (сиях/сяв/канат) и сивосиньошарен (гевезд/гьох,гьов/ канат).
![]() |
Саразагорски шарен - разцветка кармазъканат |
При сиях
канатите цвета трябва да е наситено черен и да няма сиви или червеникави
нюанси.
Старазагорски шарен - разцветка сияхканат |
При гьовканатите цвета е сивосин с повече или по-малко наситеност към
синьо.
![]() |
Старазагорски шарен - разцветка гьохканат |
Старазагорски шарен разцветка кармазъканат
Гълъба е в два цвята: червен и бял, ще го разгледаме от върха на човката до края на опашката отгоре и от края на опашката до човката отдолу.
Отгоре гълъба е в основен червен цвят който се прекъсва от от няколко бели линии или пресечки, а отдолу е чисто бял без опашката и главата.
Започвайки от главата първото бяло се нарича ‘’ача’’. Това са няколко бели перца на челото, които не трябва да са много разпръснати. Желателно е да не е много голяма и да е разположена симетрично.
След това следват няколко бели ленти (пресечки) на главата, най-малко две и най-много три. Тези ленти трябва да са много точни, не трябва да са много разлети или да се прекъснати. Може да има една пресечка и венец или една черта и две точки. За предпочитане е пресечките да са с дебелина около една кибритена клечка. Над очите може да има тънка бяла ивица която прекъсва кафявия цвят отгоре на главата и кафявия който се спуска под очите и очертава бузите.
Белите перца на челото - ача |
Двете пресечки на главата |
Бялата линия която отделя бузите |
![]() |
Когато горната пресечка се слее с ачата се образува венче |
Шията в горната цветна част се слива с ямата (кръпката) на гърба. Кръпката към кръста е прибрана в двата края (раздвоена) и добива форма на сърце. В ямата не трябва да има бели перца, тя е изключително в червен цвят.
Изглед на гълъба отгоре |
Когато повечето пресечки са точни като форма и разположение, дават достатъчна красота на гълъба.
![]() |
Кармазъканати |
Гълъба погледнат от долу е в основен бял цвят, само опашката и главата са цветни.
Корема, гърдите и гушата са в бял цвят. При някои гълъби чембера на опашката са нaблюдава и от долната страна.
Чмбера и от долната страна на опашката |
Крилата в разпънато положение са чисто бели от горе и от долу. Гълъба държи крилата си под опашката (асма канат).
При някои гълъби се наблюдават едно или няколко цветни перца на гърдите – наречен ‘’пул’’. Той трябва да са разположени в средата на гърдите и в симетрия спрямо другата шарка.
Цветните перца на гърдите - пул |
Бузите са цветни и са разделени с бяла ивица (пресечка), която започва от шията и завършва в основата на човката от долната страна.
Червения цвят на кармазъканата трябва да е с еднаква интензивност от основата на човката до края на опашката. На дисквалификация подлежат гълъби със слаб цвят (който наподобява тъмен лимон ).
СИЯХКАНАТ
Оперението е в черен и бял цвят. Разположението на окраската е също като при кармазъканатите. Черния цвят трябва да е интензивен и равномерен, без червеникави и сивкави нюанси. При сияхканатите нама гълъби с чембер на опашката (ако се наблюдава такъв, значи има смесване на цветовете, най-често черен със син). Гълъбите трябва да са с бели човки или с леко матово но на върха, предимство имат птиците с по-светли човки, ноктите също трябва да са бели. При сияхканатите се наблюдават гълъби които нямат бяла пресечка която да разделя бузите, това също трябва да се взима в предвид.
Двойка сияхканати |
Гивеканат
Оперението е в три цвята в сиво-синкъв, мастилен и бял. Разположението е същото като при другите разцветки. Сивия цвят е в нюансите на небесно синьо до пепеляво. Старитя майстори на тази порода казват, че цвета на ямата трябва да е като пепел от акациеви дърва гледана към ясно синьо небе, този цвят се постига много трудно, още повече, че гълъбите от тази разцветка са най-малко като генетичен материал. При тези не прости съчетания на цветове има някои особености : синия цвят погледнат от горе не е равномерен. На врата е в по тъмни нюанси, а ямата на гърба е в светъл цвят. Опашката също е в по тъмен цвят от ямата на гърба най-често е с цвета на главата и врата и задължително е с чембер (в синьо – мастилен цвят), който е в края на опашката, а не като на кармазъканатите на 2-3 сантиметра на вътре.
При някои птици се наблюдават малки черни перца в ямата за това има две твърдения :
Гевеканат |
При някои птици се наблюдават малки черни перца в ямата за това има две твърдения :
- Това е остатък от двулентовия фрез на шарката от които са създадени тези гълъби в разцветката - гевеканат.
- И по-малко вероятната, това е остатък от смесване на цветовете гевеканат с сияхканат.
Предимство получават гълъби със светла яма на гърба, без каквито и да е било перца (черни или бели) в нея. Птиците трябва да са с светли човки и нокти.
Обща характеристика: Гълъб с характерна шарка
Расови белези
Форма: дълга, компактна
Големина: средно голям
Стойка: средно висок
Положение на тялото:
хоризонтално
Глава:
Форма – продълговата, заоблена с ясно
изразено чело
Структура на оперението на главата- без
качул
Очи: светли с розов отенък
Периферия на очите:
Структура- фина
Цвят- светъл
Човка:
Форма- средно дълга, права, фина
Позиция- водоравна
Линия на човката- под окото
Цвят-светъл, допуска се телесен отенък
Гуша: пълна
Шия: средно дълга, масивна
Гърди: широки, заоблени
Корем: кръгъл
Гръб: широк, дълъг
Крила:
Форма-дълги, широки
Положение- под опашката
Форма на перата-дълги, широки
Опашка: дълга, широка, плоска с 14-16
пера, леко над линията на гърба
Крака: средно дълги, широко поставени с лека чупка, без оперение
Оперение: гладко,
прилепнало
НЕЖЕЛАТЕЛНИ ОТКЛОНЕНИЯ В ШАРКАТА НА ЯМАЛИИТЕ
Белоглав (акбаш)-когато
на главата на гълъба преобладава белия цвят
Коладжик-
когато на крилете на гълъба има цветно петно или се слива със сърцевидното
петно (ямата) на гърба и така променя формата му
С бадемовидна глава – когато перпендикулярно на пресечките на главата минава бяла ивица.
Ширитлии –
когато има едно или две бели пера в опашката.
Баджаклии –
когато цвета на месестата част на гълъба е в цвета на разцветката
Исик – къса
боя. Това е когато цвета на гълъба не е достатъчен за образуване на ямата
„кръпката’’ или има бели пера в ямата. Така рисунака на самата птица стои
незавършен.
В интернет
простанството се лансира тезата, че има гълъби с лимонов цвят, това не е вярно.
Гълъбите са кармазъканати (червен белокрил), сияхканати (черен белокрил),
Гевеканати (пепеляво-сиво-син белокрил) други разцветки няма. Ако е имало птици с жълт цвят поне наименованието щеше да е достигнало до наши дни.
Няма коментари:
Публикуване на коментар