СХЕМИ ЗА РАЗВЪЖДАНЕ ПО ДВЕ ДВОЙКИ ПРИЗНАЦИ
В тази публикация ще разгледаме какви са зависимостите когато трябва да съешаваме гълъби с повече от един признак. Като пример можем да използваме мъжки гълъб без качулка с нагръдник (китайска чайка) и гълъбица с качулка, така ще можем разгледаме едновременно наследяване на две двойки признаци при пълно доминиране тоест дихибридно кръстосване. Дихибридно е това кръстосване при което се изследва унаследяването на две двойки признаци които се разпадат в F1 в четири фенотипни класа. Можем да запишем генотипа на родителите по тези признаци така :
мъжки - генотип (ААбб) с гладка глава с нагръдник
женска - генотип (ааББ) с качулка, без нагръдник
Резултата по външни признаци е ясен от предната публикация. Време е да разгледаме резултатите по генотип и методите за тяхното определяне.
 |
| схема при F1 първо поколение (деца) |
Както се вижда всички малки от първото поколение F1 са двойно хибридни с доминантен признаци - глава без качулка и без нагръдник. Тази схема е сравнително проста, алиелите на двата гена се разпределят независимо един от друг. По-сложна е втората част F2 на схемата кръстосването на гълъбите от първото поколение по между им. Тук трябва да се обърне внимание на гаметите които са двухибридни. В тази ситуация се образуват четири вида гамети (АБ), (Аб), (аБ), (аб). В този случай ще се образуват четири фенотипни (по външни белези) комбинации, те ще са 16. Определянето на на всичките тези комбинации може да се изрази нагледно чрез решетката (квадрата) на Пънет, това е опростена диаграма с помощта на която графично се представя възможността за съчетаемост на алелите. В нея по хоризонтала се записват гаметите на мъжкия, по вертикала на женската, в квадратчета генотипа и фенотипа на гълъбите от F2 (внуците). Тази част на схема изглежда така :
Обедняването на тези две схеми тоест кръстосването на родителите и децата им се получава обща схема за наследяване на две двойки признаци при пълна доминация.
В решетката на Пънет има една важна особеност, по диагонал от левия горен ъгъл към десния долен се образува хомозиготен диагонал. В този случай това са крайните квадратчета (ААББ) и (аабб) - родителски хомозигтен генотипа, в центъра (ААбб) глава без качулка с нагръднник и (ааББ) с качулка без нагръдник, те се явяват нови хомозигтни хибриди получени в резултат на селекцията. Такива фенотипове (по външни белези) се срещат още по два пъти, но вече не хетерозиготни, това означава, че при взаимно кръстосване признаците в тяхното потомство ще се разпаднат.
По диагонал от десния горен ъгъл към левия долен се образува хетерозиготен диагонал (АаБб). Всичките гълъбчета са без качулка и нагръдник и по фенотип са като първото поколение F1 което е получено при кръстосването на родителите в първата част на схемата.
Тази особеност на решетката ни позволява бързо и безпогрешно да се намери нужните за селекцията генотипове.
При разглеждане на данните в решетката виждаме, че по външни белези имаме : 9 без качулка и без нагръдник + 3 без качулка с нагръдник + 3 с качулка без нагръдник + 1 с качулка с нагръдник, тоест отношението по фенотип е 9 : 3 : 3 : 3 : 1. Това е за F2 (внуци) при кръстосване на родители които се различават по две двойки алиелни гени. Сумарното число по генотип е 16.
Както се вижда решетката която описва поколението от Ф2 (внуците) се състои от шестнадесет квадратчета (4х4), показват четирите типа гамети на дихибридния организъм. С всяка нова двойка признаци числото на отделните типове се удвоява (числото на квадратчета), следователно и числото на генотипа които се увеличава четири пъти. Така на пример при кръстосване на гълъби които се различават по три двойки признаци че имаме 64 (8х8), а по четири признака - 265 (16х16) и така на татък. За това най-удачно този метод да се използва когато имаме не много голямо число признаци, а сега с развитието на компютърните технологии всичко може да се проследи много точно и прилежно. За селекционната работа по развъждането на гълъбите това е напълно достатъчно.
От решетката е видно, че при F2 (внуците) четири от шестнадесет се явяват хомозиготни (чистопородни) по двата признака : (ААББ) - без качулка и без нагръдник, (ААбб) - без качулка с нагръдник, (ааББ) - с качулка без нагръдник, (аабб) - с качулка с нагръдник. Всички други нечистопородни или по двата или по един от признаците, при това по фенотип (външни белези) те може да се различат от чистопородните само в един случай - това е с качулка и нагръдник. Това не буди никакво съмнение защото се проявява двоен рецсисивен ген, а гълъбите по рецесивен ген са винаги чистопородни.
За пълноценна и качествена селекционна работа по развъждането на гълъбите трябва да се работи изключително с чистопородни птици. За да се увеличи тяхното число в потомство сред поколението (внуците) може да използваме възвратното кръстосване, което ще разгледаме в следващата публикация.
Обедняването на тези две схеми тоест кръстосването на родителите и децата им се получава обща схема за наследяване на две двойки признаци при пълна доминация.
 |
| Решетка на Реджиналд Пънет |
В решетката на Пънет има една важна особеност, по диагонал от левия горен ъгъл към десния долен се образува хомозиготен диагонал. В този случай това са крайните квадратчета (ААББ) и (аабб) - родителски хомозигтен генотипа, в центъра (ААбб) глава без качулка с нагръднник и (ааББ) с качулка без нагръдник, те се явяват нови хомозигтни хибриди получени в резултат на селекцията. Такива фенотипове (по външни белези) се срещат още по два пъти, но вече не хетерозиготни, това означава, че при взаимно кръстосване признаците в тяхното потомство ще се разпаднат.
По диагонал от десния горен ъгъл към левия долен се образува хетерозиготен диагонал (АаБб). Всичките гълъбчета са без качулка и нагръдник и по фенотип са като първото поколение F1 което е получено при кръстосването на родителите в първата част на схемата.
Тази особеност на решетката ни позволява бързо и безпогрешно да се намери нужните за селекцията генотипове.
При разглеждане на данните в решетката виждаме, че по външни белези имаме : 9 без качулка и без нагръдник + 3 без качулка с нагръдник + 3 с качулка без нагръдник + 1 с качулка с нагръдник, тоест отношението по фенотип е 9 : 3 : 3 : 3 : 1. Това е за F2 (внуци) при кръстосване на родители които се различават по две двойки алиелни гени. Сумарното число по генотип е 16.
Както се вижда решетката която описва поколението от Ф2 (внуците) се състои от шестнадесет квадратчета (4х4), показват четирите типа гамети на дихибридния организъм. С всяка нова двойка признаци числото на отделните типове се удвоява (числото на квадратчета), следователно и числото на генотипа които се увеличава четири пъти. Така на пример при кръстосване на гълъби които се различават по три двойки признаци че имаме 64 (8х8), а по четири признака - 265 (16х16) и така на татък. За това най-удачно този метод да се използва когато имаме не много голямо число признаци, а сега с развитието на компютърните технологии всичко може да се проследи много точно и прилежно. За селекционната работа по развъждането на гълъбите това е напълно достатъчно.
От решетката е видно, че при F2 (внуците) четири от шестнадесет се явяват хомозиготни (чистопородни) по двата признака : (ААББ) - без качулка и без нагръдник, (ААбб) - без качулка с нагръдник, (ааББ) - с качулка без нагръдник, (аабб) - с качулка с нагръдник. Всички други нечистопородни или по двата или по един от признаците, при това по фенотип (външни белези) те може да се различат от чистопородните само в един случай - това е с качулка и нагръдник. Това не буди никакво съмнение защото се проявява двоен рецсисивен ген, а гълъбите по рецесивен ген са винаги чистопородни.
За пълноценна и качествена селекционна работа по развъждането на гълъбите трябва да се работи изключително с чистопородни птици. За да се увеличи тяхното число в потомство сред поколението (внуците) може да използваме възвратното кръстосване, което ще разгледаме в следващата публикация.
Няма коментари:
Публикуване на коментар