Схеми на съешаване при развъждането на гълъби
В тази серия от публикации ще разгледаме основните положения и закономерности на наследствеността, ще бъдат показани схеми които да се използват в практиката. Схеми от този тип са съставени от условни обозначения и помощни символи. В генетиката е прието да се отбелязват с букви, а генотипа се записва във вид на формули съставени от тези букви. Доминантните гени се обозначават с главни букви, а рецесивния с малки. Буквите могат да бъдат всякакви, но обезателно еднакви за всеки двойки гени, определящи противоположни признаци - такива гени се наричат алелни. Алелите са възможните функционалните състояния на гените, те могат да бъдат доминантни и рецесивни. В зависимост от съчетанието им се проявява различен фенотип (външни белези) от фенотипа на всеки алел поотделно. Когато един от алелните гени са доминантни се отбелязват с главни букви, а останалите с малки. Във формулата на генотипа родителските форми на всеки признак се обозначават със символи за всяко съешаване. Прието е родителите да се означават с буква Р, децата F1, внуци F2, кръстосване Х. За обозначения на гените определящи характерните признаци може да се използват примерни символите АА, ББ, аа или бб. Трябва да се отбележи, че умението да се записват правилно генотипа на родителите и определянето на гаметите (зрели мъжки или женски полови клетки) се явява важен момент за съставяне на схеми за развъждане. Трябва да се отбележи също, че в общите случаи наследствените признаци нямат значение, кой от родителите е мъжки, кой женски.
Схеми за развъждане се съставят в следните случаи : наследяване на една двойка признаци - глава без и с качулка, при не пълна доминация, при пълна доминация, наследяване на признаците свързани с пола, наследяване на признаците и на двамата партньори и други. Добре е когато се правят схемите да са придружени от кратки описание и пояснение. За обозначаване на гените определящи техните свойства.
Тук се разглежда наследяването на признаците при пълна доминация. Мъжкия гълъб е без качулка, което е доминантен признак, а женската е с качулка което е признак на рецесивен ген. При мъжкия се наблюдава доминантност която отбелязваме с (АА), а при женската рецесивен отбелязан с (аа). Такива организми (хомозиготни) винаги образуват гамети от един вид, при мъжкия (А), а при женската (а). Това означава, че всички гълъбчета получени в първото поколение ще да без качулка. Вече при поколението от F2 когато получим гълъбчета които са в резултат от кръстосването на гълъбите от F1 ще имаме птици със съчетание АА, аа, Аа, аА или 1 доминантен хомозиготен (АА) + 2 хетерозиготни (Аа) и (аА) + 1 рецесивен хомозиготен (аа). Това е съотношението на генотипа 1 към 2 към 1 при внуците от F2, a по фенотип (външни белези) е 3 към 1 тоест ще има три без качулка към едно със. Както се вижда генотипно и фенотипно отношение при пълна доминация не е еднакво.
Наследяването на признаците при не пълно доминиране можем да разгледаме примерно при дължината на клюна. Между дългоклюните и късоклюните гълъби няма пълно доминиране, те се съотносително междини и за това могат да се отбелязват с малки или големи букви, които обозначават техните гени. Приемаме да обозначим дългоклюните с главни букви (К), а късоклюните с малки (к). Тогава техния генотип може да се запише по този начин.
КК - генотип по признак - дълъг клюн
кк - генотип по признак - къс клюн
Както е видно схемата за кръстосване при не пълна доминация е аналогична с пълната доминация, но резултатите са различни. Ако при пълната доминация децата по външни белези прилича на доминантния родител, то при не пълната те не приличат на нито един от родителите, а имат междинни признаци в нашия случай клюнове със средна дължина. Във второто поколение F2 (внуци) по външни белези се получават не два типа (както при пълната доминация), а три типа - дългоклюни, средоклюни и късоклюни гълъби в съотношение 1 : 2 : 1. Както се вижда съотношението между генотип и фенотип е еднакво.
Тези два примера могат да се използват като основа за затвърждаване или избягване на желаните или нежелани от нас признаци и качества на гълъбите. Така могат да се затвърждават за в бъдеще качества на желаните от нас птици напред в поколенията.
Схеми за развъждане се съставят в следните случаи : наследяване на една двойка признаци - глава без и с качулка, при не пълна доминация, при пълна доминация, наследяване на признаците свързани с пола, наследяване на признаците и на двамата партньори и други. Добре е когато се правят схемите да са придружени от кратки описание и пояснение. За обозначаване на гените определящи техните свойства.
 |
| Наследяване на двойка признаци при пълна доминация |
Тук се разглежда наследяването на признаците при пълна доминация. Мъжкия гълъб е без качулка, което е доминантен признак, а женската е с качулка което е признак на рецесивен ген. При мъжкия се наблюдава доминантност която отбелязваме с (АА), а при женската рецесивен отбелязан с (аа). Такива организми (хомозиготни) винаги образуват гамети от един вид, при мъжкия (А), а при женската (а). Това означава, че всички гълъбчета получени в първото поколение ще да без качулка. Вече при поколението от F2 когато получим гълъбчета които са в резултат от кръстосването на гълъбите от F1 ще имаме птици със съчетание АА, аа, Аа, аА или 1 доминантен хомозиготен (АА) + 2 хетерозиготни (Аа) и (аА) + 1 рецесивен хомозиготен (аа). Това е съотношението на генотипа 1 към 2 към 1 при внуците от F2, a по фенотип (външни белези) е 3 към 1 тоест ще има три без качулка към едно със. Както се вижда генотипно и фенотипно отношение при пълна доминация не е еднакво.
Наследяването на признаците при не пълно доминиране можем да разгледаме примерно при дължината на клюна. Между дългоклюните и късоклюните гълъби няма пълно доминиране, те се съотносително междини и за това могат да се отбелязват с малки или големи букви, които обозначават техните гени. Приемаме да обозначим дългоклюните с главни букви (К), а късоклюните с малки (к). Тогава техния генотип може да се запише по този начин.
КК - генотип по признак - дълъг клюн
кк - генотип по признак - къс клюн
 |
| Наследяване на двойка признаци при не пълна доминация |
Както е видно схемата за кръстосване при не пълна доминация е аналогична с пълната доминация, но резултатите са различни. Ако при пълната доминация децата по външни белези прилича на доминантния родител, то при не пълната те не приличат на нито един от родителите, а имат междинни признаци в нашия случай клюнове със средна дължина. Във второто поколение F2 (внуци) по външни белези се получават не два типа (както при пълната доминация), а три типа - дългоклюни, средоклюни и късоклюни гълъби в съотношение 1 : 2 : 1. Както се вижда съотношението между генотип и фенотип е еднакво.
Тези два примера могат да се използват като основа за затвърждаване или избягване на желаните или нежелани от нас признаци и качества на гълъбите. Така могат да се затвърждават за в бъдеще качества на желаните от нас птици напред в поколенията.
znaci moga da napraviq krustoska s pakistanec i pz gulab bes da se razbere chee pakistanec pres pokolenie moje i da izlupi nqkoe. Takali da razbiram sus dulga selekciq?
ОтговорИзтриване