Оперение на гълъбите. Екстериор.

Оперение на гълъбите. Екстериор.

 Структурата на оперението на гълъбите се характеризира от вида на перата, разпределяне им по тялото и украшенията които образуват. Оперението може да бъде гладко и плътно прилягащо, рехаво, къдраво и във вид на копринена нишка. Оперението като покрива тялото образува неговия контур, тези пера се наричат контурни. Най-важните сред тях са маховите пера на крилата и кормилните на опашката. Също така в оперението на гълъбите има и пух, който предпазва птиците от външните атмосферни условия и осигуряват повече свобода при движение.

 За екстериора голямо значение имат украшенията на перушината, които могат да се намират на главата, шията, гърдите, краката, щита на крилата и кормилните пера на опашката. За украсата на главата и краката вече стана въпрос. На шията и гърдите биват украшения във вид на нагръдник, панделка (фльонга), яка, шал, грива, къдрица (букла). На щита на крилата - къдраво оперение, а на кормилните пера на опашката- прическа на ресни (резки).

видове оперение като украшение

1. Нагръдник




2. Яка

3. Перчем и кичури



4. Къдраво оперение на крилата

 Гълъбите със сложно оперение се наричат структурни. Към тях се отнасят паунови (фенерлии), якобинци (Мария Стюард), бухари, китайски чайки и други породи.

 Цвета и рисунъка на оперението у много гълъби се явява главен признак на породата. По този признак в класификацията на породите се обособява отделна група от около 90 разновидности.

 Разнообразието в окраската на оперението се явява едно от характерните и удивителни способности на птиците, гълъбите в това отношение заемат челно място. Цвета на оперението е свързан със способността на организма на гълъбите да отделят вещество наречено пигмент. Процесът който образува това вещество се нарича пигментация, а неговото отслабване или изчезване - депигментация . В окраската на гълъбите съществуват много цветове и оттенъци. Еднакво главни се се явяват четири основни цвята : черен, син, червен, кестеняв (кафяв). Това са интензивни цветове. Другите цветове и оттенъци се получават от тези цветове в резултат на смесване, отслабване или тяхното разпадане, също така в зависимост от формата и разположението на пигмента. Например, жълтия цвят се получава от отслабен червен, а сяровия от отслабен черен. Белият цвят се явява без пигментация.

 Окраската на гълъбите бива: едноцветна, двуцветна, трицветна, четирицветна, пъстра, петниста, на раета или ивици.

 Втория компонента на окраската на оперението се явява рисунъка. При гълъбите съществува голямо разнообразие и тук ще разгледаме част от тях, за съжаление не могат да се обхванат всички. Най-разпространени са следните: 

• Щитова окраска - на чисто бяло тяло е оцветен само щита на крилете и вторичните махови пера. У някои породи на щита има по две ленти. Такива гълъби са от породите чилика, българска щитна чайка и други.

• Огледална окраска - това е обратно на щитната шарка когато в цвят в цялото тяло а щитовете и вторичните махови пера са бели. Този рисунък се среща сравнително рядко. Такъв рисунък има българския огледален ролер.

• Сврачи - рисунъка е подобен на окраската на свраката. В цвят е главата, шията, гърдите, гърба и опашката, а крилата и коремчето са бели. Този рисунък се среща и под други имена: цветногръди, шарен пъстър на петна, във вид на шал, щитоносен. Такива са орненбурските пегачи, цветногръдите волжки и други.

• Цветноопашати - оперението на цялото тяло е бяло с изключение на опашката. Такъв рисунък имат някои статни породи в Русия.

• Белоопашати - когато оперението на цялото тяло е цветно, а опашката е в бяло. По някога крайните външни пера могат да бъдат цветни. Ако цветните пера са едно през друго в опашката тогава шарката е пъстроопашати, а когато са групирани в средата тогава шарката е полуопашати.

• Белокрили и белокрайни - основната част на оперението е цветна, а крилата (при Белокрилите) или 6 до 10 първични махови пера (при белокрайнте). Такава разцветка имат акманите, старозагорски шарен и други. Ако белите пера се редуват с цветни то рисунъка се нарича пъстрокрили, особено ценни са когато подредбата е през перо.

• Монах - основната окраска е бяла с изключение на опашката и горната част на главата. Такава украса имат кепетата, монахините и други.

• Гривун - окраската на цялото тяло е бяло, а на задната част на шията в ниското където започва гърба има цветно петно. Гълъби с такава разцветка се срещат при много породи.

рисунък на окраската 

1. Мраморен

2. Бисерен, перлен

3. Щитен

4. Пъстър

5. Белокраен

6. Огледален

7. Сврачи

8. Сърцевиден

рисунък на окраската

1. Гривун





2. Лентов





3. Белогушест





4. Белогръд





5. Цветногушест





6. Калугерка, монахиня

рисунък на окраската 

1. Цветноопашат




2. Белоопашат




3. Пъстрокрил




4. Пъстроопашат




5. Монах




6. Чернокрил

 По рисунъка на главата се различават цветноглави, белоглави и пъстроглави, а на гърдите и шията - белогръди, белогуши и цветногуши. Този рисунък обикновено се допълва с цветни или бели опашки или други детайли.

 И на края трябва да обърнем внимание на строежа на тялото и екстериорните признаци на гълъбите, а именно конституцията. В литературата това понятие се определя като съвкупност на външните и вътрешните признаци, които характеризират организма на гълъба като единно биологично цяло. Това се проявява в способността да се противопостави на неблагоприятните условия на външната среда, промяната на климатичните условия, недостатъчно съдържание при храненето, възбудители на различни заболявания и други тоест да проявяват висока жизненоспособност и да дават здраво, многобройно поколение.

 При гълъбите е прието да се разграничат четири типа конституции : 

• Здрава, суха конституция - здрави, но не груби кости, достатъчно развита мускулатура, нежна кожа, плътно прилягащо оперение. Имат енергичен, жив темперамент и добри летателни качества. Непретенциозни към храненето, размножават се добере. Такива гълъби са здрави, силни и жизнени. Към този тип се отнасят спортните гълъби и породите за продължителен полет.

• Гълъби с здрава, силна, конституция имат здрави кости, но с рехава, слаба мускулатура, не достатъчно плътно прилягащо оперение. Темпераментни, спокойни, слаби летци. Тази конституция е характерна за гълъбите отглеждани за месо и повечето декоративни породи.

• Гълъби с груба конституция имат масивно тяло и груби кости. Със слаба отпусната мускулатура, оперението не приляга плътно. Темперамента е спокоен. Типични са представителите на породата бухар (тръбач, барабанчик).

• Гълъби с нежна конституция може да се появи при продължително близкородствено развъждане и неправилно съешаване. Тя е характерна за някои късоклюни породи.

 Конституционните особености се предават в поколенията.

 Написаното до тук за устройството на тялото на гълъбите - екстериор и конституция имат общ характер и може да се доразвият при разглеждането на всяка порода поотделно. Трябва да се отбележи, че това са основните положения които могат да се използват за правилното развъждане за в бъдеще.