По-често срещани случаи на отравяния при любителско отглеждане на гълъби

 По-често срещани случаи на отравяния при любителско отглеждане на гълъби 

 Отравянията при гълъбите са често срещани при любителско отглеждане. Отравянията могат да се предизвикат от химически съединения, токсини, плесени, гъби, семена от отровни растения и от самите растения. Най-често се срещаните вещества са пестициди, минерални торове, готварска сол, препарати за дезинфекция, лекарствени средства, гранясали храни или покрити с плесени и др. Отравянията нарушават нормално протичане на жизнените процеси в организма и често завършват със смърт.

Отравяния с готварска сол

Птиците имат голяма нужда от готварска сол. Всеки любител гълъбовъд знае, че ако постави буца сол в гълъбарника, птиците с охота започват да кълват. Много често когато дълго не сме давали сол на гълъбите си и им поднесем, те настървено започват да кълват и тогава последиците са не благоприятни. По тежко понасят отравянето малките гълъбче. Това се получава когато родителите приемат големи количества сол и след това нахранят малките си.

 Токсичната доза натриев хлорид (готварска сол) е 3-4 грама на килограм тегло.

 При отравяне гълъбите изпитват силна жажда. Появява се силна диария. Липса на апетит. Учестено дишане, по някога повръщане. В крайния стадий се появява пареза на краката. Гълъбите са силно обезводнени и с необратими поражения на централната нервна система. Отравянето протича за около 7-8 часа, по-рядко за по-дълго време и завършва със смърт.  

 При хронично протичане на заболяването гълъбите снасят яйца с меки черупки.

При аутопсия се установява зачервяване на гушата, стомаха и червата. Черния дроб е зачервен с тъмен цвят. Сърцето е увеличено. По някога има в повече течност в коремната кухина.

 Лекуването става чрез комбинация от химични съединения : 1% амониев фосфат, по 5 мл. мускулно на гълъб, витамин К по 7 мг/кг, хипофизин 0,5% по 0,5 мл на живо тегло. Едновременно с това се прави промивка на гушата на засегнатите гълъби с ясни симптоми. На останалите се предоставя прясна вода на воля. 

 За да се избегне този вид отравяне трябва да се знае, че не трябва да се дава сол на кристали или бучки след продължително отсъствие в храната на гълъбите. Гълъбите трябва да имат непрекъснато достъп до прясна вода. 

Отравяне с фосфор

 Този вид отравяне могат да настъпи когато водим борба с мишки и плъхове в гълъбарниците. В повечето отрови срещу гризачи се използва цинков фосфид, който е токсичен и за гълъбите. Това може да се случи когато гълъбите имат достъп до заложените примамки за плъховете и мишките, за това трябва да сме много внимателни къде поставяме отровата.

 След отравяне  гълъбите са омърлушени и се залежават. Наблюдават се изтечения от човката и силна диария. Перушината е настръхнала.

 При аутопсия на мъртви гълъби се установява, че гушавото и стомашно-чревното съдържание миришат на чесън и на тъмно светят.

 Като противоотрова се използва меден сулфат в концентрация 3% за промивка и 1% за вътрешно приложение.

Отравяне с арсен  

От арсенови съединения се приготвят отрови против гризачи (червено жито). При невнимание при поставяне на примамки в помещенията, гълъбите могат да погълнат отровата. Отравянето протича с необратимо увреждане на нервната система и с поразяване на храносмилателната система. Наблюдават се некоординирани движения, силна диария, парализа на крайниците и смърт.

Отравяне с живак

 В модерното земеделие се използват органо-живачни съединения които се използват за растителна защита. Преди семената да се посеят се обеззаразяват, а при сеитба те могат да останат не засети и разпилени по нивите и свободно летящите гълъби да ги погълнат, тогава се предизвиква отравяне.

 Гълъбите стават меланхолични и треперят. Извиват си главата на горе. Наблюдават се спазми и парези. Появява се диария. Често отравянето завършва със смърт.