какво представлява болестта сигматоза по гълъбите и как да се справим с нея

какво представлява болестта сингамоза по гълъбите и как да се справим с нея

 Сингамозата се причинява от паразит Singamus Trachea. Той паразитират по домашните и дивите гълъби, при което се наблюдават изменения в дихателната система. Това заболяване протича с масова смъртност и причинява големи щети за гълъбовъдите. У нас се среща в цялата страна. Паразита живее в трахеята и бронхите на гълъбите. Мъжките и женските екземпляри са постоянно в полово сношение. Те са кръво-смучещи паразити (червото е изпълнено е кръв и предава червен цвят на цялото тяло, а около него са усукани като бели конци половата система). Мъжките екземпляри са дълги от 3 до 6 мм и са почти еднакво дебели по цялата си дължина, а женските могат да достигнат до 20 - 25 мм. Женските са значително по дебели от мъжките. Края от към главата с устната капсула е отделена от останалата част на тялото с дълбока бразда.  Опашния край е къс и конусовиден. Сигамусите са геохелмини - в жизнения им цикъл липсва гостоприемник, яйцата и личинките се развиват самостоятелно в околната среда. Яйцата имат овална форма, тънка черупка и на двата полюса имат малки капачета във въд на копчета. При температура 25 - 30 градуса по Целзий в яйцата се развива ларва, която е способна да заразява след 9 - 12 дена, а при по-ниски температури-за по - дълго време. 

 Птиците се заразяват, като поглъщат с храната и яйцата с готовите ларви. При попадане на яйцата в дъждовните червеи, в сухоземни и пресноводни охлювчета и  в някои насекоми ларвите, без да се развиват остават живи и могат да заразяват. Попаднали в червата на птиците, ларвите мигрират през стената на червата и по кръвен път достигат до белите дробове. Захващат се за стената на бронхите и трахеята. Достигат до полова зрелост за 2-3 седмици. 


 Носителя на зараза и нейното разпространение на яйцата във външната среда са засегнатите птици. Полово зрелите паразити живеят няколко месеца. Яйцата във външната среда загиват за около 2 месеца. Резервоарите гостоприемници обаче имат решаващо значение за съхраняването на паразитите - в дъждовни червеи ларвите се запазват до 4 години, в охлювчетат до 2 години. Всички това създава постоянни огнища на зараза особено през влажните месеци на годината или при дъждовни години. У домашните гълъби при които има свободен режим на летене се наблюдава сезонност - през пролетта и началото на лятото. През тези сезони има много валежи, а това спомага за развитието на яйцата. На повърхността на почвата често излизат дъждовни червеи, което създава условие за масово заразяване на птиците.


 Боледуват предимно млади гълъби, но болестта се среща и при възрастните птици. Най-характерното при това заболяване е затрудненото дишане. То е затруднено, ускорено и хриптящо. Болните гълъби отварят широко човката си изтягат шия и търкат главата си, често кихат и кашлят. От ларинкса и човката изтичат пенеста слуз и кървави изтечения. От начало общото състояние не е много влошено, апетита е запазен. С развитието на заболяването апетита рязко намалява или изчезва на пълно, появява се анемия. Гълъбите стават апатични, залежават се, крилата им увисват, дишането силно се затруднява. Заболелите млади гълъби силно се изтощават и за няколко дни умират. Смъртността достига до 80% - 100%. При възрастните птици болестта протича по - леко и смъртността е значително по-ниска 5% -10%

 Сигмамосите могат да се видят в трахеята на заразените гълъби. За целта с палеца и показалеца на едната ръка трахеята се прекарва под кожата, а с другата леко се опъва. Болното гълъбче се издига на нивото на очите и трахеята се оглежда срещу светлината (слънчева или изкуствена). Трахеята е прозрачна и паразитите се виждат, особено ако перата в тази област се разделят (чрез духване). Паразитите в ларинкса може да се видят, като с едната ръка се отваря човката, а с другата ларинкса се пробутва напред. По този начин паразитите могат да се открият още преди да са достигнали полова зрялост към 9-10 ден след заразяването.


Диагнозата може да се потвърди чрез овоскопско изследване на изпражненията по метода на Фюлеборн. Изтеченията от ларинкса се пренасят на предметно стъкло и се изследват под микроскоп.

 При аутопсията в трахеята и в бронхите се намират самите паразити и кървава пенеста течност. Около мястото където се е закрепил паразита лигавицата на трахеята е надебелена. Там където са били прикрепени сингамусите, остават язви, абсцеси, или възли.

 За лечение се използват препаратите : тиабендазол, дизофенол, фенбендазол, мебендазол, камбендазол, левамизол. Третират се всички птици в гълъбарника.

  Когато гълъбите се отглеждат в сухи помещения или върху скари и нямат достъп до почвата, заразяването се предотвратява.