какво представлява заболяването спирохетоза и как да го лекуваме

какво представлява заболяването спирохетоза и как да го лекуваме 

 

Спирохетозата е заразна болест по гълъбите, която протича остро или хронично. Причинителя на заболяване е тънък нишковиден микроорганизъм. Той е със спираловидна форма и е активно подвижен. Спирохетите притежават камшичета за движение, които са спираловидно обвити около клетката. Взети заедно тези камшичета образуват влакно което се обвива около клетката и се върти, така спирохеята се движи в своята среда. Движението им е настъпателно, спираловидно, подобно на тирбушон.   Размножават се безполово, чрез надлъжно делене. Повечето спирохети са анаеробни организми (живеят при отсъствието на кислород) и са самостоятелни. Причинителя на болестта най-често се предава чрез кръво-смучещи външни паразити. Болестта се среща във всички части на света в които има условия за развитието на кърлежи, дървеници и кокошинки. Това са умерените и тропическите зони. Заразяването може да стане и орално, чрез вдишване, венозно и подкожно. Най-голямо значение при заразяване си остава опаразитяването с различни видове кърлежи. 

  Макар, че заболяват голям брой гълъби от всички възрасти по-чувствителни са младите птици. По тежко боледуват и смъртността е по-голяма при гълъби които се отглеждат в лоши условия и се хранят непълноценно. Спирохетозата се смята за сезона болест, свързвана с развитието на кърлежите, но факт е, че при възрастните птици се наблюдава заболяване през цялата година, а това  говори, че кърлежите не са единствения източник на зараза. 

 Като правило болестта протича остро и в редки случаи хронично. В резултат на бързото размножаване на спирохетите във вътрешните органи и в кръвта на гълъбите те отделят токсини които увреждат целия организъм. Поразяват се нервната система, кръвта и др. Инкубационния период е от 4-5 до 7 дни. Птиците стават апатични, жаждата се увеличава и се появява жълто-зелена диария. Температурата се повишава до 43 градуса по Целзий, като на това ниво тя се задържа няколко дни. Болните гълъби стоят със затворени очи. Появява се слабост в крайниците и некоординирани движения до пълна парализа. Възможността за летене е силно намалена, поради това гълъбите стоят в ъглите на гълъбарниците. Гълъбите болни от спирохетоза бързо отслабват и изтощават се и трудно се предвижват. Кожата става бледа с жълтеникав оттенък, а перата около клоаката са зацапват с течни изпражнения.

 Наблюдават се изменения в далака, който е силно увеличен с големи кръвоизливи. По сърцето също се наблюдават кръвоизливи, мускула е дегенерирал и има вид на сварено месо. Черния дроб също е силно увеличен с глинесто-червеникав отенък и с бяло-жълтеникави некротични огнища с големина на просено зърно. Бъбреците също са увеличени, бледи, сивкави или жълтеникави. В червата се наблюдава голямо количество жълто-зелено съдържание, особено в задната част.

 Въз основа на клиничните признаци е трудно да се постави диагноза, това може да стане чрез изследване с микроскоп.  Трябва да се има предвид, че при тифуса също се наблюдава увеличение на далака и некротични огнища по черния дроб. Бактериологичното изследване в тези случаи е решаващо.

 При избухване на болестта болните птици незабавно се отделят и се лекуват, заради бързото изтощение, а останалите трябва да се третират профилактично с противоспирохетозни препарати. За лечение с успех се използват арсеновите препарати - новарсенол, атоксил, осарсол, новарсенфенамин, фармазин. Препарата осарсол е много ефикасен в началото на заболяването. Може да се използват и средства за кокцидиоза от арсеновата група. Препаратите се дават с водата за пиене, заради увеличената жажда на гълъбите. 

 Трябва да се води постоянна и безкомпромисна борба срещу кърлежите, дървениците, които са основен източник на заболяването. Не бива да се допуска в новопостроени гълъбарници инвентар за който има съмнението, че е заразен с дървеници или кърлежи. Новите гълъби трябва щателно да се преглеждат за външни паразити.