Какво представлява ифлуенцата по гълъбите и как да се справим с нея

 Какво представлява инфлуенцата по гълъбите и как  да се справим с нея

 

Инфлуенцата по гълъбите е остро заразно вирусно заболяване, което завършва често със  смърт. Това е така наречения грип по птиците. Това заболяване се е наложело като "световен проблем, поставил на изпитание не само медицинската общност, но и правителствата на много страни". От заболели и умрели птици е изолиран вирус N5H7. Болестта е открита най-напред в страните от Азия като Китай, Тайланд, Хонгконг и  по-късно в Европа. Причинителя на болестта са РНК вируси, които принадлежат към тип А вируси от грипен тип. Големината им е от 80 до 120 nm. Те имат къса пръчковидна или сферична форма и се състоят от нуклеокапсиди (съчетание на материал от вируси ДНК и РНК и черупка от протеин-капсид). Притежават хемоглутенин който спомага вируса да се свържи с клетката приемник и така да започне инфекциозен процес. При загряване до 56 градуса по Целзий вируса се унищожава след 15 минути, но запазва някои от своите свойства до два часа. Пряката слънчева светлина ги обезврежда в продължение на 40 минути. Ниските температури ги консервират. Вирусите се разрушават при рН по-ниско от 4 и по-високо от 12,7. Вирусите се убиват бързо от формалин, натриева основа, карболова киселина, които се използват за дезинфекция на заразените помещения. До сега са известни 11 субтипа на HA и 18 субтипа на NA

 Източник на инфекцията са свободно живеещите птици. Спомагаш фактори са  стресови състояния, при недоимъчно хранене и неподходящи климатични условия. Най-често източника заболяването остава не известен. Обикновено болеста се появява внезапно и също така внезапно отшумява. От болните птици вируса се отделя от изтечения от устата, носа и изпражненията и така заразяват храната, водата за пиене и замърсяват инвентара за обслужване на гълъбите. Преболедувалите гълъби остават за дълго време носители на вируса. Може да се направи залючене, че има три фактора които оказват влияние за възникване и развитие на инфекциозния процес  :

• свойствата на инфекциония причинител
• свойствата и състоянието на на микроорганизма  
• условията на средата в която се осъществява взаимодействието   

 

 България заема осбенно място в Европа и на Баланския полуостров. Известно е, че над територията и минават два основни пътя на миграция на дивите птици VIA PONTICA и  VIA ARISTOTELES които са част от Черноморския и Средеземноморския миграционен път. 

 Инкубационния период  е различен и е от няколко часа до няколко дни в зависимост от пътя на проникване.

 Клиничните признаци са общи, като отказване на храна, отслабване, намаляване на носливостта. Характерни са затруднено дишане, кашлица, хрема, усилено сълзотечение. Струпване на гълъбите на едно място, настръхване на пирошината, синузит, едеми (отоци) по главата, цианоза на не оперените части на тялото - сиво-синкаво оцветяване на кожата и ноктите в следствие недостиг на кислород в тъканите. Нервни смущения, диария. При отделни птици тези признаци могат да се развият в различни варианти. Болестта протича за около две седмици смъртността варира от 10% до 70%.

 Наблюдава се много често катар на горните дихателни пътища, кръвоизливи по лигавицата на  устата, мускулния стомах, трахеята, дванадесетопръстнка и др.

 Диагнозата се поставя въз основа на епизоотологичните данни (данни за разпространението на заболяването на определена територия), паталого-анатомични изследвания (изследване на болестта чрез аутопсия), серологични (изследване на кръв и други телесни течности) и вирусологични изследвания. За изолиране на вируса се използват материали от дихателния апарат, изменени тъкани и кръв.

 Гълъбите са чуствително по-устойчиви на инфеккцията в сравнение с много други видове птици. Вируса N5H1 развива неврологични признаци само на около 20% от заразените птици. Този вирус се развива и разпространява в мозъчнат кора. Това става за кратко време и в малка концентрация. Чуствителността на гълъбите към N5H1 зависи от начина и степента на разполагане, щама на вируса и характеристиките на гостоприемника. 

 През 2015 година е установено заразяване на скален гълъб и макар, че той не е типичния гостоприемник на инфлуенца А заради местообетанията си и в природата това заболяване е рядкост при тях. Установено е, че гълъбите са по-резистентни към заразяване с N5H1 HPAI вируси.   

 Болестта трябва да се разграничава от заболявания като : псевдо-чума, холера, тиф, реовирусните инфекции и отравяне с фосфор.

 Няма специфично лечение, често заболяването е съпътствано и с други вторични инфекции. За профилактика на болестта се използват мерки от общ характер за засилване на имунитета на гълъбите, но сигурни средства няма. Жилищните помещения могат да се дезинфекцират с формалин, разтвор на  натриева основа 2%, или карболова киселина 5% 

 Министерството на земеделието и храните чрез Българска агенция по безопасност на храните има разработена специално - Програма за надзор на болестта инфлуенца при домашни и диви птици в република България.  


http://babh.government.bg/uploads/File/Doc/Health/DPP/5.Bulgaria_AI_2014%20bg.pdf