Гълъбите – забравените ни съюзници

Гълъбите – забравените ни съюзници

Повечето хора дори не подозират колко изключителни са гълъбите.

 Тези нежни и скромни птици не са просто верни партньори — те са удивително умни, сложни и пълни с тайни чудеса.

 В малките им човки се крият магнитни кристали, които действат като естествен GPS. Благодарение на тях гълъбите могат да усещат магнитното поле на Земята и да изминават хиляди километри с поразителна точност.

Те чуват звуци, които човешкото ухо не улавя, и виждат поляризирана светлина — все едно четат таен код, изписан по небето.

 Интелигентността им също е впечатляваща.
Изследвания показват, че гълъбите могат да броят, да разпознават отражението си в огледало, да разбират абстрактни понятия и дори да схващат вероятности — понякога по-добре от малки деца!
Докато ние виждаме три цвята, гълъбите виждат четири — включително ултравиолетовата светлина, която им разкрива ослепителни шарки по перата, невидими за човешкото око.

 Когато отглеждат малките си, гълъбите произвеждат специално „мляко“ в гърлото си, с което ги хранят — рядка особеност, споделяна само от фламингото и императорския пингвин.

 В полет те могат да достигнат скорости над 100 км/ч и да ги поддържат на дълги разстояния.

 Гълъбите създават връзки за цял живот със своя партньор. Но, както и при хората, стресът от околната среда може да засегне отношенията им. Те имат богата и емоционална комуникация — различни гуканя и звуци изразяват любов, опасност или защита на територия. Дори разпознават гласа на познат гълъб отдалеч.

 Историята помни и тяхната смелост.
По време на Първата световна война гълъб на име Шер Ами пренася съобщение, което спасява живота на 194 войници — въпреки че е бил тежко ранен, със счупено крило и откъснат крак.

 И все пак ние сме ги забравили.
Някога гълъбите бяха наши другари, пратеници и съюзници.
А когато вече не ни трябваха, ние ги изоставихме — но те останаха, приспособявайки се към нашите градове и продължавайки да живеят до нас.

 Те не искат много — само няколко зърна, малко вода и място, където да съществуват.
Но заслужават състрадание, а не презрение.

 Гълъбите не са вредители.
Те са интелигентни, чувствителни и дълбоко социални същества.
Те помнят нас.
Може би е време и ние да си спомним за тях.