Белослатински Двукачулен Гълъб

 Белослатинския двукачулен гълъб е среден на размер, близък до размера на уличния гълъб (Columba livia domestica). През 2013 година в ЕС (EE-List of the breeds of fancy pigeons – ELFP) бе признат и утвърден като порода под номер №1013. Оригиналността на тази раса е в нейната структура на перата и нетипична морфология – среден гълъб, нисък с широко поставени крака, водоравен, с крила носени под опашката, широк полу къс клюн, къс врат, много грациозен.

 Търсената цел в този гълъб е:

Форма, Стойка, положение (целия облик трябва да е елегантен, съразмерен),

Форма на главата, човка, качули,

Цвят и шарка.

Глава:

Трябва да е къса, широка, кръгла с широко чело. Челото трябва да е високо и възможно най-широко (Фигура P1 и Фигура P5). Финните (нежни) и ръбати (Фигура P3) глави, издължени и с тънки (фини) човки (Фигура P2, P6), са за прогресивно отстраняване от селекцията. Целта е да се достигне накрая до добре закръглени глави. Идеалната глава е показана на фигура P5. Важно е качулите да бъдат с големи розетки (бурми) равномерно разположени и непрекъснати. Оперението трябва да е стегнато и добре събрано.

Задна качулка:

Не трябва да надвишава линията на темето (линия 1). Между бурмите да се образува грива по линията на средата на качулката между розетките. Задължително при поглед срещу гълъба задният качул да “излива” — тоест да се виждат върховете на перата, образуващи задният качул (снимка 4).

Предна качулка:

Трябва да е плоска като монета, разположена на челото. Центърът на розетката трябва да бъде възможно по-близо до човката и да я покрива (снимка 4).

Очите:

Трябва да са успоредно разположени. При едноцветните цветът е бял, при белия, седлатия и белоглав-белокрил цветът е тъмен. Клепката е восъчно бяла, едноредова.

Клюн:

Почти къс, масивен (широк в основата), прав и поставен по посока към средата на окото (или както е показано на снимка 6), восъчнобял на цвят. Трябва да се избягват дългите и фини (тънки) клюнове. Цели се висковицата да е с нежна структура, покрита от предния качул, както е показано на снимка 6.

Врат:

Изглежда силен, добре закотвен, сложен на тялото, изтъняващ се към главата и леко извит назад, като в никакъв случай не е прекалено фин и дълъг. Заедно глава и врат, прикрепени към гърдите, трябва да са хармонични. В действие (когато гълъбът е нервен/стресиран) вратът не трябва да трепери. Гърлото трябва да бъде добре изрязано (Фигура P5). Желателно е по време на оценяването гълъбът да е в действие, но не винаги е възможно поради фактори като липса на подготовка, стрес, условия на изложбата и др.

Гърди:

Широки, добре закръглени, дълбоки и заоблени (фигура A7).

Опашка:

Съставена поне от 14 пера, като може да достигне до 18. Най-добрите опашки са от широки пера, защото се държат добре едно към друго и оформят компактна, ветрилообразна опашка (Фигура B1, B2, A1, A7). Ако перата са над 16, често са по-тесни, което води до дъговидни или разлистени опашки (Фигура B1, A4, B3). Опашката трябва да се носи възможно най-ниско — от 0° (Фигура A2) до максимум 40° (Фигура A1). Идеалът е между 10° и 30° (Фигура A3, A7). Ниско носените опашки поради лошо уравновесяване (Фигура A6) също са нежелателни.

Гръб:

Широк, средно дълъг (Фигура A7). Високите и прекалено дълги гърбове са за избягване (Фигура A4–A8).

Крила:

Къси, добре затворени, не превишават края на опашката (Фигура A3, A5, A7). Носени под опашката и едва докосват пода. Птици, които се “хвърлят назад” и натискат крилата (Фигура A8), са за избягване. Маховите пера са 10 на брой.

Крака:

Къси (Фигура A3, A6, A7), с широка позиция. Не трябва да бъдат покрити с пера, но се срещат пропуски в това отношение при някои селекционери. На фигура A7 са показани идеалните крака.

Оперение:

Широки пера, не много дълги и гъвкави, гладко прилепнали. Белите и седлатите имат леко по-меко оперение. Особена структура са розетките на врата и челото.

Цветове и шарки:

Цветовете трябва да са бистри.

- Едноцветни: често срещани — жълто (фиг. F1), червено (фиг. F2), бяло (фиг. F4), черно (фиг. F5).

  По-редки — маслинов (фиг. F3).

- Двутцветни:

  - Белоглав-белокраен — бяла глава и преден качул, бели махови пера (7–10), цветен заден качул, гръб и опашка.

  - Седлат — бяла глава и преден качул, бял гердан до средата на гърдите, бели крила, цветен заден качул и гръб (като седло), цветна опашка с бели подпиращи пера.

Груби грешки:

- Дълго и тясно тяло

- Високи крака

- Неправилна стойка и високо вдигнати крила

- Дълъг клюн

- Неправилна форма на преден качул

- Малък или несиметричен заден качул

- Червени очи, цветно околоочие

- Тясна опашка

- Бели пера при едноцветните

- Дълъг или кръгъл гръб

- Треперене на врата

- Права, разлистена или фуниеста опашка с под 14 пера

- Дълга, фина глава (Фигура P2, P3)

- Дълъг и фин клюн поставен под основата на окото (Фигура P8)

Скала на оценяване:

Общ вид, форма, носия, стойка, положение, форма на главата, клюн, качули, цвят и окраска.

Размер на пръстена: 7