Ерик Лейдлър - Световен Шампион за 2010 година

 

Ерик Лейдлър - Световен Шампион за 2010 година

 Искам да изразя своето възхищение и респект към Ерик не само защото е постигнал огромен успех в спорта или развъждането на неговата кръвна линия с птици от която се състезават много колеги или неговото компетентно, строго и безпристрастно съдийстване на състезания. А и защото е един прекрасен, позитивен човек винаги с усмивка на лицето, винаги готов да помогне с добри съвети в следствие на дългогодишния му опит.

 

1.  Всички знаем, че ти живееш в Дания и спечели Световната титла през 2010 под нейното знаме. Но би ли казал от къде си родом, къде си израстнал? 

 Аз съм родом от Англия, роден съм и израснах в Норт Шийлдс, град за риболов и корабостроене в Североизточна Англия.

2.     Кога за първи път срещна гълъбите, първите ти птици ли бяха бирмингамски ролери или някаква друга порода? Изобщо как и какво те привлече в тази порода за да искаш да ги имаш?

 Първото ми запознаване с гълъбите мисля, че бях на около 8 или 9 по това време, тези на дядо ми, той имаше състезателни гълъби(пощенски), той беше избрал някои които даде на баща ми да ги пуска, когато ги видях го попитах какви са и баща ми обясни, че са състезателни пощенски гълъби и че могат да се връщат вкъщи от големи разстояния, достатъчно беше да ги видя и се случи, така че следващия уикенд отидох с мой приятел да видя гълъбите и на неговия дядо, които бяха домашни, птиците просто долетяха над Doocote (гълъбово помещение) в ъгъла на задния двор, обикаляха по покрива, пляскаха с крила, просто бях очарован от тях, знаех, че просто трябва да имам малко, така че първите гълъби, които имах, бяха пощенски гълъби, които така и не успях да заселя или отгледам от тях. 

 Научих много от моя дядо, той ми разказа какво е било да се състезаваш с гълъби в дните, когато гълъбите не са имали или притежавали свои собствени часовници, той също ми разказа за състезанията с Тъмблери и Типлери, той всъщност беше моя първи наставник, в тези дни. Когато вече бях наясно с гълъбовъдството, бързо открих, много други любители на гълъбите в района, някои от тези гълъбовъди бяха млади момчета като мен и те имаха тъмблери(гълъби които правят само 3-4 салта), някои от които можеха да се търкалят(да се въртят като пропадат повече от 2-3 метра), но ние все още ги наричахме тъмблери. 

 Когато бях на 13 се преместихме в нова къща и не след дълго баща ми ми помогна да построя малък Doocote, имах само няколко тъмблера в него, но когато се преместихме в къщата, аз също трябваше да сменя училището, в това училище срещнах момче, което имаше фантастични декоративни(шоу) гълъби с по-големия си брат, те бяха абонирани за списание за гълъби, наречено "Гълъбите и Светът на гълъбите", така че и аз се абонирах за списанието, бях чувал за Ролери, но започнах да уча повече за тях от списанието. Имаше гълъбари с ролери наоколо, знаехме това защото птиците имаха пръстени с NBRC щампа, но откъде идват не знаех. 

 Всяка събота имаше пазар за гълъби в Нюкасъл, аз бях редовен посетител там и една събота сутрин, един любител на ролери влезе с кошница за гълъби, побързах да видя какво има, но той ги беше продал всички до един и кошницата беше празна, спрях отглеждача на излизане от пазара и се уговорих с него да го посетя и купя няколко птици от него, тъй като разбрах, че той не живееше далеч от мен, имаше два гълъбарника, пълни с ролери и той разреждаше запасите си, така че купих няколко птици от него и това беше моето начало с Ролерите. Сега знам, че не бяха най-добрите ролери, но тогава мислех, че са страхотни и ми доставяха голямо удоволствие. Това, което ме привлече в ролерите, беше тяхното акробатично изпълнение във въздуха и тяхното разнообразие от цветове и шарки.

3.     Можеш ли да ни разкажеш от кого придоби първите си висококачествени ролери? Ние всички сега знаем и познаваме твоят щам птици, който е известен и достатъчно доказан, това е в следствие на многогодишна работа, която ти си положил в селекцията, но всеки е започнал от някъде. Разкажи ни какво беше твоето начало? С кои щамове и фамилии птици ти започна и защо именно от тях?

След като се установих в Дания, реших да се върна към гълъбите, което не беше лесно, защото всички, с които говорих наоколо, никога не бяха чували за гълъби, които могат да се премятат, камо ли да се въртят повече, така или иначе получих съвет да посетя човек, един Bantams (азиатец), когато отидах при него, видях, че има гълъби, които бяха датски летачи, шоу порода, но по-важно за мен, той имаше копие на "Raceduen" (Датско списание за домашни гълъби) и в него имаше статия за Бирмингамският ролер, написана от Флеминг Боло, който беше датчанин, но живеещ в Гренландия (Флеминг заминал за Англия и взел птици от Бил Барет и Тони Клей, с които отишъл в Гренландия). Взех назаем това списание "Raceduen" (все още имам този брой) сега имах нещо в писмен вид, за да покажа за какво говоря, в задната част на списанието имаше обяви за продажба на птици между които и ролери, успях да си купя някои, които бяха основно жълти, имах ги няколко години, но нямаха качестава да се комплектуват или да летят по дълго, те просто кацаха, бях купил още птици от други любители, но те не бяха по-добри. 

 Отново се абонирах за списанието "Гълъбите и Света на гълъбите", четях статиите и докладите за резултатите от състезанията в Англия, публикувани от секретаря на AERC (All England Roller Club) Иймън Дилън, така че един ден писах на Иймън, питайки дали познава някого който ще ми продаде малко ролери, Иймън ми отговори, като ми каза, че неговите птици са от Оли Харис и че ще ми изпрати 5 чифта като подарък, така че в началото на 1982 г. посрещнах  5-те чифта на местното летище. 

 Това бяха Ролерите, които исках, истински Ролери като птиците, които имах някога в Англия, когато бях по-млад. Бях се присъединил към клуба за летящи породи и когато се разбра, че имам Бирмингамски ролери от Англия, всички искаха да вземат от мен, така че запасите ми скоро се изчерпаха, така че през 1986 г. реших да отида до Англия, за да взема още птици, Иймън междувременно беше напуснал клуба, но бях чувал за Морис Хоул, Морис живееше недалеч от родителите ми, така че се свързах с Морис и се уговорих да се срещна с него и да видя птиците му, Морис ми каза, че птиците му са предимно потомци на Боб Браун през неговия добър приятел Норман Чапман, така че напуснах домът на Морис с 2 чифта. Нямах план какво да правя с 2-те различни семейства като кръв, първоначално ги развъждах отделно, следващата година кръстосах 2-те семейства, сдвоявайки един добър ролер към друг добър ролер, ако сдвояването работи, това беше страхотно, ако не, птиците или се връщаха в комплекта за летене, или както в повечето случаи ги дадох на други отглеждащи да опитат, така че сега птиците ми са толкова смесени, че нямам идея към кой щам биха могли повече да натежат.

4.  За мен и много други които познавам твоите птици те са - Лейдлър, произлезли може би от нещо като сблъсък от Оли Харис/ Морис Хоул/ Боб Браун. Тъй като играта с ролери не е била известна дотогава в Дания, кога, как и в кой клуб започнаха състезанията? Отне ли много време, за да се развие породата там? Кога и кое беше първото състезание, което спечели?

 Единствените клубове тук в Дания, когато започнах отново да се занимавам с гълъби, бяха за изложбени декоративни гълъби и спортни пощенски. Докато обикалях, купувайки ролери и разговарях с други любители, те ми разказваха за група отглеждачи, които се опитвали да създадат нов клуб за летящи породи, новият клуб беше официално създаден на Националното изложение в Одензе през януари 1982 г., аз получих гълъби от Иймън през февруари 1982 г., така че бях един от основателите на клуба за датски летящи породи Danske Flyveduer Klub (DFK). Първото състезание за Бирмингамски ролери беше през 1985 г. и аз спечелих със 128 точки, летяхме само с 5 птици в комплекта, причината беше, че някои любители искаха да летят по германските правила, както знаете, те летят с 3 птици и естествено аз исках да летим по английските правила полученият компромис беше 5 птици. Бяхме 7 членове, които летяхме и използвахме 3 съдии в комисия и всички се редувахме при журито. 

 През 1988 г. преминахме към английските правила за оценяване на "брейк", това беше след много дебати, размерът на комплекта нарасна до 12 птици, спечелих първото ни състезание с 12 птици с 80 точки, отново използвайки съдия панел от 3 човека. Летяхме с 12 птици за състезания до 2004 г. Бях уморен от постоянните пререкания, които продължаваха, така че през 2004 г. сформирахме Датския Бирмингам Ролер Клуб и най-накрая полетяхме с 20 птици в комплекта, използвайки правилата на World Cup. През 2004 г. спечелих квалификацията за Световната купа и се класирах на 6то място във финала.

5.     И така от тук нататък са добре известни твоите многобройни успехи в състезанията. Но безпорно най големия ти успех е спечелването на Световната купа през 2010г. Аз скоро направих публикация относно това. Естествено с това постижение ти получи поканата да съдиш Световното през 2011г. това си е направо едно околосветско приключение, би ли ни разказал малко повече за тези няколко месеца пътуване по света?

 

 Излишно е да казвам, че беше страхотно изживяване, въпреки че бях посетил много от страните преди и познавах много от хората, беше страхотно да се срещна с тях и да се запозная с нови любители, навсякъде, където отидох, бях посрещнат и се отнасяха с мен фантастично. Да направиш това, да имаш честа да отсъдиш Световната купа, тъй като си бил победителят от предишната година беше допълнителен плюс. Това трябва да е единственото хоби/спорт, който повече или по-малко приветства непознати в домовете им, като позитивно ги сближава, причината е точно този общ интерес към този малък гълъб, наречен Бирмингам ролер.

6.     Вероятно си виждал хиляди комплекти във въздуха, кое е най-запомнящото се, което си видял и е останало в съзнанието ти и винаги изплува когато трябва да назовеш перфектния комплект? Нямам предвид само на Световното през 2011г. а въобще през целия ти живот до сега.

 Комплектът, който се забива в съзнанието ми, беше управляван от Артър Чадуик, мисля, че беше през 1987 г. Артър летя в "Севърнсайд Ролер Клуб".  Доста бяха по опитните от мен любители, които се опитваха да ми кажат и обяснят как трябва правилно да се представи комплект ролери, но никой от тях не можеше да ми покаже, а всички те също бяха добре познати любители. Комплектът на Артър беше първият, който видях, който всъщност работи правилно и се представи като отбор, брейк след брейк за 20 минути, страхотен комплект от ролери. Този комплект постави стандарта за мен.

7.  Преди да подготвиш своите птици за състезание, как се подготвяш психически, има ли нещо, което правиш, за да се мотивираш? Като например да вземеш отпуск от работа за достатъчно свободно време или всичко е един нормален цикличен процес в годината и едно естествено протичане на ежедневието?

 Всичко е нормално наистина, аз просто се концентрирам върху птиците, само мисълта, че трябва да подготвя птиците за състезанието е достатъчна мотивация, винаги съм го очаквал с нетърпение.

8.     Как храниш птиците си след тренировки, имаш ли някаква утвърдена схема? По време на тренировка какви са твоите обичайни практики и особенно през последната седмица преди състезателен полет?

 Нямам определена практика за хранене, храня всичките си комплекти да летят час или малко повече, искам силни птици с издръжливост, както младите така и старите. Веднага щом мога да летя с птиците си отново след зимното блокиране, обръщам най-голямо внимание на първите 30 минути, искам да видя как птиците работят (Rolling) Искам да видя някаква дейност, активност, надявам се птиците да работят като екип, какво се случва след 30-те минути не ме интересува, те могат да летят 1-1½ часа, няма значение, така че дните за хранене и почивка са базирани на тази работна скорост през първите 30 минути (и времето, разбира се), така че аз коригирам храненето и количеството почивни дни според това, което правят птиците, нямам определен план 10 дни преди състезанието или седмица преди това, ако комплектът прави това, което искам, няма да променя нищо, това е в случай да приведа птиците в правилното състояние и да ги държа така за състезанието.

9.     Добре а тогава какво правиш когато птиците не правят това което очакваш от тях, използваш ли някакъв вид тайни добавки или нещо друго, за да подобриш представянето на твоите птици или си от хората, които ги поддържат естествени, и се надяват добрата форма да съвпадне с датата на състезателния ден?

 Няма тайни или магически формули, не се надявам на такива неща, знам, че птиците ще са в добра форма за състезание, защото ако правеха това през всичките предишни месеци и седмици, когато летях с тях, тъй като аз гледам комплекта по време на тренировка, вече имам добра идея за това на какво е способен комплектът, идва момент, в който храненето и почивката могат да направят много. Ако имате друг комплект или някои допълнително подготвени птици, можете да размените няколко птици в А-комплекта и вижте дали можете да получите повече активна работа от комплекта, като извадите някои птици които към момента не са активни в ролката, така че ако можете да ги замените с птици, които се търкалят, можете да продължите активната дейност в комплекта.

1    Кога в годината започваш развъждането си? С колко чифта обичайно и какъв е максималният брой люпила, които получаваш от една двойка годишно и защо така?

 Обикновено започвам да размножавам през март, пробвах по-рано през годината, но има твърде много проблеми, предпочитам да размножавам по-късно през годината, има по-малко проблеми, ако има такива, но както казах като цяло март. През годините съм развъждал от 4 до 12 двойки, имам само 12 гнезда в гълъбарника, така че това е максимумът, от който мога да размножавам, но съм развъждал от 12 двойки само няколко пъти. Обикновено развъждам от 5 до 8 двойки и вземам 3 люпила от всяка двойка, понякога 4 люпила. В продължение на много години произвеждах само 30 птици годишно, но сега като цяло спирам да размножавам, когато достигна 50 до 60 млади птици, достатъчно за 2 тренировъчни комплекта.

1   Когато размножават, някои хора вярват в уцелването на двойки, които след като си паснат те се сдвояват така всяка година едно и също, но други хора експериментират и ги опитват да чифтосват по различен начин като ги променят всяка година, вярваш ли в доказани двойки или всеки нов сезон ги чифтосваш по различен начин?

 Склонен съм да сменя двойките през повечето години, но винаги съм чувствал, че го правя твърде много, мисля, че е най-добре, ако можете просто да размените половината чифтове и да запазите някои заедно, само за да продължат да идват добрите млади птици, въпрос на предпочитание за всеки любител наистина.

      Какви качества търсиш в една птица-ролер, може ли да кажеш на всички наши (главно на новите начинаещи) момчета, как идентифицираш потенциална птица и колко време ти отнема това?

 Това е въпрос, на който най-добре ще се отговори под комплект. Излишно е да казвам, че птиците трябва да са силни летци и добър комплект птици, новият начинаещ трябва да види ролка с добро качество, след като е видял качествени ролки и е отпечатал това в главата си, тогава той може по-добре да избере птиците с потенциал в своите собствени комплекти, когато види птица или птици да правят качествена ролка и просто да щракнат от ролката, за да се върнат обратно към комплекта, тогава той ще знае кои птици имат потенциал.

      Колко хора можеш да споменеш, които са имали успех с твоето семейство птици, аз самият се сещам за няколко, но все пак ти би ли назовал някой конкретно с който се гордееш и защо?

 Наистина не знам колко хора имат птици от моето семейство, радвам се да чуя, че им харесват и им се радват, естествено, когато някой като Ферид отиде по-далеч и спечели Световната купа, има чувство на гордост и облекчение. Чувството на щастие е налице, когато чуя, че някой е направил нещо добро с моите птици, мисля, че е съвсем естествено.

       След като спомена Ферид Чатак(Световен Шампион за 2006), се сетих да те попитам за нещо много интересно. В страните от бивша Югославия провеждат съвместо турнир наречен "Купа 1799" именован на номера на пръстена на един много известен гълъб. Аз знам историята до някъде но в случая по важното е че този гълъб е произведен от теб. Би ли ни разказал малко повече за тази птица, и с какво тя беше по специална?

 Всъщност 1799/99 беше отгледан през 2000 г., но нямах достатъчно пръстени, така че използвах стар пръстен от предходната година. Той беше получен от баща червен гризли и гълъбица с черна значка, 1799 беше сред 15-те гълъба, които дадох на Ферид онази година, за да започне, Ферид ги летя всичките и 1799 се оказа достатъчно добра птица и той го използва за размножаване в следващата година и именно в развъдника той наистина показа какво струва. Оказа се много добър развъдчик и мъжка птица при това, която произвеждаше качество, случаите на получаването на развъдчици като този са малко, това е което търсим година след година, така че именно в развъдника 1799 показа колко добър е той.

    Какво би казал, след толкова години селекция, че са положителните и отрицателните черти на твоя щам птици?

 Харесвам силните птици и точно към това се стремя, моите птици са добри, силни летци, могат да летят 1-1½ часа или повече още като млади птици, храня ги добре, за да го постигна, не поддържам птиците си в гладна диета, те са добър комплект птици и някои от които добри ролери. Естествено че се налага да изтребвам някои, като всички останали развъдчици. Много отглеждащи се справиха добре с моят щам птици, така че ако те са доволни, тогава съм щастлив и аз. За отрицателни коментари ще трябва да попиташ отглеждач, който нямаше късмет с моите птици.

1     Как лекуваш птиците си и можеш ли да дадеш съвет на нашите читатели как да поддържат птиците си здрави и в добра кондиция?

 Лекувах птиците си с лекарства преди годините, но спрях, не беше лесно да се снабдя с определени лекарства тук, така че ги купувах в Нидерландия, Англия или Германия, но бавно спрях, защото не виждах никаква разлика в птиците. Пращах изпражнения на моя приятел в Германия, Джими, така че ветеринарният лекар, който Джими използваше, проверяваше изпражненията, но той никога не откри нищо сериозно нередно, така че в продължение на много години всичко, което използвах е "ROPA B", което е екстракт от риган и "Диатомит", който трябва да бъде хранителен, когато се хранят птиците, това е всичко, което използвам и не съм имал никакви проблеми, добрата храна и чистата вода са достатъчни за поддържане на птиците здрави.

    Какво мислиш за проблема с хищните птици(ВОР), пред който е изправен всеки летец във всяка част на земята, мислиш ли, че можем да направим нещо като някакви конкретни практики, за да се преборим с него? Досега аз съм попадал на какви ли не интересни практики, като например боядисване на опашката като пчела... изстрелването на фойерверки... викане и ръкомахане с ръце... използване на ято птици като бушон... включително скоро чух от Джон Джонсън в САЩ да използва един бял Яканлия на покрива, който хищника мислел че е сова и не приближавал тази територия. Какви са твоите практики и опит с този проблем?

 Е, предполагам, че всеки трябва да опита това, което смята, че може да работи, говорейки за себе си, аз имам проблем с ястреба само през зимното време, след като часовникът се върне един час назад през октомври, летя само с един комплект на ден, пробвах да летя с 2 комплекта, но открих, че ястребът идва докато летя с втория комплект, следователно един комплект на ден. Ако ястребът дойде, докато летя с комплекта, тогава пазя комплекта в следващите два дни, независимо дали ястребът е хванал птица или не. Можете да прочетете във Фейсбук как някои любители все още пускат комплекти всеки ден, дори след като BOP е хванал птица, почти се хвалят как BOP е взел 3 или 4 птици за 3 или 4 дни, за мен те просто хранят BOPа, които не искат да правят това просто променят практиката си, същото е и с летящите комплекти - „бушон“ за унищожаване, те се летят само за да се храни BOPа. Това, което правя, работи за мен, така че ще продължа да правя това, което правя.

   

 

    Нас ни свързва едно страхотно хоби, отглеждането на породата Бирмингамски ролер. Но занимавката с тези птици е на две скоростни предавки, първата е отглеждане и летене с тези ролери в безпорядък, ей така просто за забавление в задния двор, а втората е систематична подготовка на развъждане и тренировки за създаване на конкурентно способни комплекти за участие в състезания. По принцип всеки любител сам си определя своите амбиции, но аз мисля че единствено вторият начин на отглеждане води до високо качество на птиците и пълно удовлетворение. Моля те сподели твоя многогодишен опит, къде е ключът и баланса за поддържане на нивото в определен регион. Защото днес аз виждам, че някои региони продължават да спортуват вече повече от 50 години, а други вече ги няма на Ролер-картата. Например, аз си спомням веднъж когато пътувахме с теб с моята кола, ти ми сподели че в Дания вече не се състезават, а отглеждат птиците само за забавление. Какво според теб поддържа играта вечно и какво води до непровеждане на състезания?

 Мисля, че това е свързано с традицията, в Англия винаги е имало тази традиция да се летят всякакви породи, преди да има състезателни гълъби и фантастични гълъби за показване, вероятно е имало същата традиция по целия свят, но тя беше по-силна в някои страни, отколкото в други. Тук в Дания, спортът с летящите гълъби не беше силен, едва когато беше създаден "Danske Flyveduen Klub" (DFK), любителите започнаха да пускат гълъбите си отново, но въпреки това те не го взеха сериозно , ние бяхме няколко, които приемаха летящите ролки по-сериозно от останалите. Имахме някои добри години, докато продължи, но времето ни настигна всички които бяхме по сериозни, поради различни причини, основно възраст и здравословни проблеми. Любителите трябваше да се откажат или затворят обратно техните ролери, така че клубът бавно замря, така да се каже, мисля, че може да е подобен проблемът и в други страни.

 Аз мисля че се получи много хубаво интервю Ерик, въпреки, че на мен ми беше за пръв път да се представя в тази роля. Може би съм пропуснал да те попитам нещо което би било интересно да бъде казано от теб. Ако се сещаш за такова, ето сега е момента да го споделиш с нас като отговориш на въпрос според теб, който аз не се сетих да ти задам. Последно какво би пожелал и препоръчал с няколко думи на нас феновете в България?

 Ще завърша само с това, че да управляваш летящи ролери, просто трябва да използвате здравия си разум, наблюдавайте птиците си и се учете от тях, много от това как птиците летят не е свързано с храната, а с времето, просто вижте какво правят вашите птици под различни метеорологични условия и различно време на деня и не забравяйте да им се насладите.

 

      Искам да ти поднеса едно огромно благодаря Ерик, затова че намери време и се отзова да направим това интервю специално за Български Ролер Клуб и почитателите на бирмингамския ролер в България. Радвам се че те познавам и имам възможноста да науча много неща от теб. Искам да ти пожелая да си жив и здрав дълги години и нямам търпение скоро пак да се срещнем и да гледаме ролери в небето заедно.

Благодаря Димитър, очаквам с нетърпение да се срещнем с всички вас един ден отново.

В ролята на репортер Димитър Станчев