Последните "Пощенски гълъби" на служба в армията

 

Последните "Пощенски гълъби" на служба в армията

 По време на двете световни войни "пощенските гълъби" са играели важна роля за доставянето на съобщения. И до днес държави като Франция и Китай използват гълъби в армията си. От векове гълъбите се използват за предаване на новини и информация. Има данни, че още в древен Египет преди повече от 5000 години са се използвали гълъби за връзка и предаване на съобщения. В крепостите имало специални помещения където са живеели гълъбите които били преназначени за пощата на фараона. Тази практика била възприета по късно от древните гърци и римляните.  В древна Елада и Рим оценили високата скорост с която са се доставяли съобщенията. Недостатък било, че гълъбите можело да станат жертва на грабливи птици, но този проблем бил решен като се изпращали няколко птици с едно и също съобщение. В древните азиятски империи убийството на такива гълъби било наказвано със смърт.

 Нова епоха за гълъбовата поща започнала през 18 и 19 век. Наполеоновите войни ознаменували не само въвеждането на телеграфа, а и усъвършенстването на гълъбовата поща. През деветнадесети век в пруската и английската армия били сформирани куриерски служби и специални пощенски роти. Дори е имало наградени гълъби за служба в армията, британците награждават гълъб N 888 за неговите "специални бойни заслуги".

 През 1870-1871 година се води Френско-пруската война. При обсадата на Париж единствения начин за комуникаци са били пощенските гълъби. Тогава в Париж била създадена Пощенска зала за гълъби в която били прочитани и дешифрирани доставените писма. Така гълъбарниците съвсем сериозно почнали да се разглеждат като воени обекти.

    През двете световни войни пощенските гълъби са играели важна роля при доставянето на съобщения от фронта. Те са ги пренасяли в малки тръбички, прикрепени към краката на гълъбите. "Това, което е работило преди 100 години, все още работи на теория. Ако спре токът, това не означава, че трябва да спрем да комуникираме. А гълъбите биха ни свършили чудесна работа в такива ситуации", за тяхното обучение трябва време, но то не е от толкова голямо значение в предвид с начертания план с цел постигане на отлични резулати. 

 Гълъбите Шер Ами и Льо Вайан се превръщат в герои по време на Първата световна война. Шер Ами (скъпия прител) е подарък от англичаните за френската страна. Той помага за спасяването на войниците от 77 ми батальон които са били обградени от немските войски. От пуснатите три гълъба оцелява само Шер Ами и успява да дастави съобщенито с което се спасяват 194 войници. След като пристига в таванското помещение в щаба той умира от получените рани въпреки усилята да бъде спасен. Награден е посмъртно с почетна награда "Военен кръст".

Гълъба ШЕР АМИ            

 Само британците наемат 9500 гълъба на служба през Първта световна война. През Втората световна война водещите европейски сили отново се възползват от услугите на гълъбите за пренасяне на съобщения и въпреки остарелия метод са били сред най-надежното средство за комуникация. Амереканците през Втората световна война са използвали над 55000 гълъба, а британците над 200000. Първоначално съобщенията били поставяни в малка капсула, прикрепена към краката на гълъбите. Но с появата на "гълъбовия сутиен"  жилетка на Maidenform позволява на ръководителите и членовете на службите да прикачват по-големи пакетчета със съобщенията към птиците, включително карти, снимки, доклади и дори малки камери. Жилетката била оформена по тялото на гълъба, оставяйки главата, шията, крилата, опашката и краката им открити. 

 

 Когато Хитлер нахлул в СССР през втората световна война била издадена заповед всички гълъби отглеждани от частни лица да бъдат предадени на държавата. Собствениците им имали три дни да изпълнят заповедта, тези които не  искали да предадат гълъбите си били наказвани по военовремените закони. Пощенските гълъби по време на война действали не по зле от истинските разузнавачи и свързочници. Има сведения, че през Втората световна война пощенските гълъбите в Червената армия са донесли над 15 000 съобщения, така наречените "гълъбограми". 

 Противниците са отглеждали специално за това соколи които били приучени да ловят "Пощенските гълъби". В Германската армия имало военно подразделение което освен, че се е занимавало с развъждането и тренирането на гълъбите за свръзка и с отглежданет на птици от вида сокол скитник с които да могат да прекъсват пътищата за кореспонденция. В окупираните от Вермахта страни всички гълъби били незабавно регистрирани. За отказ на изпълнението на тази заповед виновните били разстрелвани.

 Френската армия използва птиците и до днес. За сержант Силвен тренировката с гълъби е ежедневно занимание. Пернатите животни са на служба във френската армия, а той отговаря за тях. Днес във френската армия, която е една от най-модерните в Европа, все още служат над 150 гълъба, които живеят в крепостта Мон Валериен край Париж.  Франция е последната европейска държава, която има гълъби на военна служба.

 Китай, от друга страна, инвестира в тях там "служат" цяла дивизия "пощенски гълъби" още от 1950 година. Дори има шега, че броя на гълъбите в китайската армия тогава е повече от армията на Швейцария. Сега се отглеждат в по малкък обем, но още има птици на служба. През 2024 година индийските власти дори задържаха птица по подозрения, че шпиониира за Китай. За нея са били завързани послания, които според властите в Мумбай са били на китайски. След осем месеца в плен гълъбът бе освободен. 

 За поредната тренировка по летене във Франция Силвен е избрал няколко кафяви и сиви птици, за които е подготвил специална транспортна кутия. Коресподентката на германската обществено-правна медия Фридерике Хофман посещава една тренировка на гълъбите в полет.

 В края на воения полигон на Мон Валериен сержантът пуска една след друг птиците да летят. Казва, че всеки едни от тях може безпроблемно да прелети разстоянието между 350 и 600 километра. Те развиват до 80 километра в час.

"Понякога губят посоката, защото са уморени. Но това е в много редки случаи. Не позволяват на нищо да ги спре", уверява сержант Силвен. Мъжът се присъединява към френската армия като оператор на дрон, но след това се прехвърля в подразделението, което отговаря за информацията и съобщенията към което служат и гълъбите.

 Гълъбите винаги намират обратния път към дома си във военния обект край Париж. За целта се ориентират по планините, реките, магнитното поле на Земята. Ориентират се и по миризмата. "Гълъбите имат по-добро обоняние от кучетата", казва Силвен. На 10-12 километра разстояние те могат да усетят миризмата на своя гълъбарник, допълва той.

 Когато Силвен донася храна, гълъбите незабавно приключват с тренировъчните обиколки и бързат да заемат място край хранилката. И без да губят никакво време започват да кълват.

 "Френската армия има традиция да използва пощенски гълъби за доставяне на съобщения още от XIX век. Това е знание, което не искаме да губим", смята сержант Силвен.