Освен любов са нужни и знания

 Освен любов са нужни и знания

 Надали има в страната друг град като Нова Загора който може да се похвали с толкова почитатели на гълъбите. Тук още през 1952 година е изградено дружество от природолюнители. Като всички пионери първите гълъбовъди са ентусиасти и естети по душа. Едно естетическо чувство е стопляло сърцата им при отглеждането на първата двойка декоративни гълъби. После увлечението постепенно прераства във всекидневна потребност, която дава смисъл на ежедневието на мнозина. Изапалената искра прераства в пламък.

 Един от привържениците на тези красиви птици е Димитър Христов. Още от 14-годишна възраст (сега е на 32) се занимава с гълъби. Това увлечение не е страст, а осъзната вътрешна потребност към красота и емоционални изживявания. Той не обича пушенето или пиенето като мнозина младежи и голяма част от свободното си време посещава на гълъбовъдството. Обзаврл е в дома си почетен гълъбарник в който годишно отглежда около 140 гълъба, предимно пощенски. Той работи упорито върху подобряване селекционата работа предимно на гълъбите със състезателен характер от линията Бриг - Белгия, Дорден - Франция и Бриксон - Чехословакия. Неговите двойки са издръжливи и от много състезания са му донесли много приятни изживявания, грамоти и награди.

 

 Как е организирал развъдно-подобрителната си дейност? Ето неговите схващания:

- За да се създаде здраво поколение състезателни гълъби ползвам опита на някои гълъбовъди от ГДР използвам учители по немски за да имам точния превод на отделни статии. И съм се убидил, че най-доброто е това заплождане когато след проведено вътрешно мое контролно състезание събера първо пристигналите двойки гълъби. Те са най-издръжливите и най-здравите в бъдещето поколение. 

 Малките гълъбчета до 5 месецчна възраст пускам на контролни състезания на разстояние 20 километра за постепенно заякване на мускулатурата на крилете и общо на организма. А по-големите над 1 годишна възраст пускам на 50 километра разстояние. 

 И до днес науката още не е дала точен отговор за онези страни и силни качества на ориентиране на гълъбите. Пуснати от хиляди метри далечина се завръщат отново там където са живели. Неговите гълъби само за три часа се завръщат в Нова Загора след като са били пуснати от София... Между двойките има и разбира се и шампиони. Те се завръщат обратно в базата си за 2 часа и 40 минути. Тогава идва радоста от труда на Димитър Христов. Това означава, че е работил добре в селекцията си, а това е голямо удовлетворение. 

 Гълъбарника му е обграден с телена мрежа, а отгоре волиера, направена с рибарска мрежа. Навсякъде е чисто и слънчево. За мътилка използва обикновен пластмасов тас. Тук се снасят яйцата и след излюпването на гълъбчетата на 8-ия или 9-тия ден се поставят пръстените. Клетките му са модерни и чисти. 

 Това позволява на Димитър Христов сега да има готов спортен отбор от 22 гълъба за състезания от по-голям мащаб. И той не крие постижениета си от своите колеги. Споделя опита си открито с една лъчезарна усмивка и доброта.

 В стаята до гълъбарника намерих списанията които обича да чете: Лов и риболов, Ходовца от Полша и Поста галанду спорт от Унгария. 

 Страно е увлечението на този инициативен човек не само по гълъбите, а и по фазани и пауни. Създал си е малка оранжерия за тяхното отглеждане и вече разполага с 10 сребърни и 15 златни фазана, с три чифта пауни, с токачки, японски кокошки и петлета и дългопеещи петли. Основната му грижа обаче остава работата с пощенските гълъби. Участвал е до сега в 17 състезания с тях. 

 Попитах го накрая какви съвети би дал от своя опит към по-младите си подледователи и той ги сподели откровено:

 Да се стремят да отглеждат чисти породи и линии пощенски гълъби за да има успех. 

 Да не пресилват гълъбите при тренировки. Винаги да се съобразяват с атмосферните условия. Когато има мъгла или времето е облачно не трябва да пускат гълъбите. 

 Да умеят да "разговарят с гълъбите си". Колкото и странно да се струва на някому и гълъбите разбират от човешка реч, от тона на гласа и от начина на пипане то им. Това е показател за филантропия без която човек не може. 

 Попитах Димитър Христов какво още мечтае да постигне в своята дейност? 

- Имам готовност да взема участие по случай 40 годишнината ни революция в съвместно състезание с колегите си от СССР. Искам с мои гълъби от Киев за България и съм уверен, че те няма да ме посрамят. 

 После погледнах хронометражния листо от неговите състезания и се уверих, че Димитър Христов е не само ентусиаст, но и ерудиран природолюбител. 

Издние 1984 година град София