Радост несравнима

 Радост несравнима

 Гълъбите са хобито на биолога Весрлин Пенков от Софийския университет. И въпреки голямата му ангажираност в процесията, той е верен на голямата си любов.

- Не мога, в никакъв случай, не мога без тях. От както се помня, целият ми живот е преминала тях. Всяко свободно време посвещавам на тези мили и нежни птици. Радостта която изпитвам когато съм сред тях е голяма, неповторима бих казал, че едва ли има нещо друго с което бих ги заменил. Професията си на ембриолог също обичам.

 Няма и съмнение. Не само начина по който говори за гълъбите си, не само това което видяхме с очите си, когато посетихме гълъбарника му който се намира в Ботевград. Всичко това ни дава основание да повярваме, че наистина човек може да има хоби  едва ли не съдба, обич и удоволствие. Удоволствие, че се докосваш до природата, твориш нещо прекрасно в нея.

 Това чувство и Веселин Пенков не е дошло спонтанно, не се е създало за кратко време. Това са години, той едва си спомня кога е започнал. 

- Но и сега виждам - разказва той - хванал дежката ръка на баща си н път за чичо, който беше гълъбар. Иаз исках като него двора ми да е пълен с тези красиви пернати. Цял ден чакахме да се стръмни и да се върнат и чичо да ми улови един, два гълъба. Такова търпение сякаш за друго не бих имал.

 Затворил двата гълъба в  специално направена къщичка, но детска работа. Държал ги цял месец затворени. Веднъж отворил вратичката те литналии не се върнали. Но Веселин Пенков не се отказал. Напротив още първият пазарен ден отиват  с баща си и си купуват жълти и един кафяв гълъб. Кой ти разбираше тогава от породи, от чифтосване, но няма значение, мечтата в осъществена. Гълъбите са купени, а радост е неповторима.

 -късно започва да се учи от старите гълъбари на тънкостите в отглеждането на птиците. Започва да чете книги и малко по малко се увлича заедно с множененето н ятото. Сега отглежда около 25 двойки от породата пауноподобни. Имал е и пощенски, но се е отказал от тях. Живеел е по-рано срещу учелището и гълъбите от тази пород излизали по покрива и по прозорците и привличали вниманието н децата. В междучасие те стреляли с прашки по тях.

- В никакъв случай не допускам, че са искали с ги убият,  само да ги наранят и да ги вземат в къщи - заявка Веселин Пенков. Аз давах и продължавам да давам на онези деца които искат д отглеждат гълъби. За няколко години съм раздал около 300 броя.

 Не е случайно, че сега той отглежда гълъбите заедно с осмокласника от Ботевград Лъчезар Георгиев, който от малък се е въръял около него. Научил го е на много неща и сега Пенков е спокоен, ако два-три дни не може да прескочи до Ботевград.

- На какво уча Лъчезар и какво бих искал да кажа на младите - продължава Пенков - няма успехи без селекция. За да доставят радост гълъбите трябва да са здрави, жизнени, да са умни и привързани към теб. Това се постига с много труд, познания и упоритост. Селекционата работа е продължителен процес. Могат да минат не месеци, а години докато се получи искания резултат. Това значи следене на отделната порода, на родословното и дърво, на индивидуалните и качества. Тези малки които оставям за майки подлага на специален режим н хранене и гледане.

 Особено държи на редовното хранене на птиците и в точно определени часове на деня - два пъти. Дава им жито, царевица, репко, слънчоглед, ечемик, маруля, листа от глухарчета. Сам е констатирал, че гълъбите имат нужда от пръст (когато са затворени), от където получават необходимите микроелементи. Той не дава на гълъбите си антибиотици, а разболеят ли се им засилва храната (по богата на витамини). Всяка седмица ги отглежда за паразити и леко ги напръсква с айрозолни препарати, които копува от аптеката.

 И накрая като всички гълъбовъди Веселин Пенков заговори за приятелството с любители като него, което е създал в цялата страна. Разменят си писма и птици, предават си опит и приятелството им става все по-крепко.

 Веселин Пенков намира време и за организаторска работа в тази дейност. Той е заместник председател на гълъбовъдството дружество в столицата.

Издадена през 1984 година