Мастна дистрофия на черния дроб. Възпаление на горните дихателни пътища.

Мастна дистрофия на черния дроб.

Възпаление на горните дихателни пътища.

мастна дистрофия на черния дроб

 

 Мастната дистрофия на черния дроб е често срещано заболяване, особено при породи гълъби които се отглеждат за месо (американски кинг, рис, щрасер, римски гълъб). Това заболяване е свързано с нарушена обмяна на веществата, в следствие на прием на зърнен фураж, който е поразен от токсини и други вредни продукти. Също така може да се предизвика от храна с високо ниво на калории, лишена от витамини (E,B,H и други) и аминокиселини, всичко това води до отлагане на големи количества на мазнини в черния дроб.

Когато гълъбите се отглеждат в тесни помещение в които те са лишени от възможност за интензивни движения, също предразполага към мастна дистрофия на черния дроб. Това може да доведе до затлъстяване на далака, сърцето и бъбреците. Честата употреба на лекарствени средства също води до предпоставка за развитие на мастната дистрофия на черния дроб.

 Често се случва гълъбите да са с намален апетит и при опит да хвърчат или при опит да преодолеят някакво препятствие падат и внезапно умират.

 Клинични признаци на заболяването не са характерни. То се открива при аутопсия на умрели птици. При отваряне на трупа се откриват не рядко големи кръвоизливи, в следствие на скъсване на черния дроб (поради израждането му от мастната дистрофия). Цвета на черния дроб е жълтеникаво-кафяв с увеличен обем и е много трошлив. При това заболяване могат и да се засегнат и други вътрешни органи

Профилактиката е особено важна при лекуването на мастната дистрофия. Трябва да осигурим чист и разнороден зърнен фураж с добавка на витамини и микро елементи. Трябва да се осигури възможност за свободно летене на нашите гълъби (поне 2-3 часа на ден), а когато това е не възможно волиерите и гълъбарниците трябва да са достатъчно просторни. 

възпаление на горните дихателни пътища

 Този тип възпаление се предизвикват от патогенни бактерии (стрептококи и пневмококи) на базата на предразполагащи фактори като ниски температури, висока влажност, пренаселеност, лоша вентилация, прашен въздух и не пълноценно хранене. Особено податливи са младите и подрастващи птици през есента и ранната пролет. Най-често се възпаляват лигавицата на носа, ларинкса, трахеята и бронхите.

 Клиничните признаци са ясни и характерни. Гълъбите са неразположени, кихат, тръскат глава си дишат тежко със свирещи и хъркащи шумове. От ноздрите излиза изтечение. В развитие на заболяването ноздрите се запушват от изтеченията (изкудат) и гълъбите дишат с отворена човка през устата. Апетита намалява, а по-късно спира на пълно, птиците отслабват и силно се изтощават. Често се развиват и възпаления на белия дроб, а при влошаване на заболяването се засягат и въздушните торби.

 Лечението се провежда след като се изяснят причините на заболяването. В повече случаи трябва да се подобрят условията на гледане и хранене и едновременно с това да се започне лечение с лекарствени средства. Могат да се използват антибиотици и сулфамиди. От антибиотиците могат да се използват за масово приложение водно-разтворимите streptomicin, spectam, pharmazin, chlormphenicol. Успоредно с това се прилагат и водно-разтворими витамини - AD3E-hidro и AD3EK-hudro в продължение на 3-4 дни.

 Когато възпалението на горните дихателни пътища са вторични трябва да се лекуват основните инфекциозни заболявания или инвазия от паразити.