дресиране на гълъби за приучаването им към нов гълъбарник

ДРЕСИРАНЕ НА ГЪЛЪБИ ЗА ПРИУЧВАНЕТО ИМ КЪМ НОВ ГЪЛЪБАРНИК

 Привикването на гълъбите към нов гълъбарник е много важно условие за безпроблемното им развъждане. Липсата на познания за начините по които това трябва да стане, може да лиши гълъбовъда от ценни птици от породите които отглежда.

  Приучаването на гълъбите към новия гълъбарник се среща в три случая: 

•  Когато гълъбарника е преместен от място на друго, но е в един и същ район (двор или стопанство). В този случай е най-лесно защото гълъбите познават района. Достатъчно е само те да стоят затворени за около седмица. След това гълъбите могат да бъдат пуснати без страх, че ще се загубят. Най-лесно привикват към новото място младите гълъби. С увеличаване на възрастта гълъбите се приучават по-трудно. За приучаването на гълъбите зависи от породата и характера на самите птици. По-упорити са гълъбите за спорт (пощенски и летачи), а по-лесно се приучават гълъби от декоративните породи и птици с по-спокоен характер.

•  Когато гълъбите идват от друг гълъбарник в същото населено място. Втози случай когато се взема гълъб от друг район в същото населено място е необходимо да се знае гълъба на каква възраст е, имал ли е семейство, давал ли е поколение, от колко време е пускан да лети. Ако гълъба е малък, може да се  затвори за около седмица за да може да свикне с новата обстановка. Да опознае гълъбите в гълъбарника. След което се пуска на вън. Ако обаче гълъба е с по-буен нрав се налага да му се ''върже'' крилото. Крилото се завързва с конец дълъг 30-40 сантиметра. Малко по-навътре от единия край на  конеца се завързва най-голямото махово перо на крилото. След това последователно се превързват към първото перо и останалите махови пера. Завързването продължава до средата на крилото, където перата завиват към тялото на гълъба. Останалия конец се издърпва към върха на перата, увива се около тях, така, че да не могат да се измъкват. По този начин гълъба не може да лети на височина повече от половин метър. Тази процедура може да стане за по-лесно и с изолирбанд (вързват се 6-7 от основните махови пера на крилото). Завързва се само едното крило.

•  Когато гълъба е от друго населено място. При този случай птицата не познава обстановката. И при този случай е се прилага ''вързване'' на крилото, за по-бързо привикване на гълъба към новото място. От голямо значение е дали гълъба ще има ново семейство или не. Гълъбите със семейство привикват по-бързо. Може да се приложи и прерязване на перата на крилата на птицата '' фризиране''. С отрязване на перата гълъба не може да лети продължително време. Отрязването на перата се извършва по следния начин-първите две махови (най-дългите) пера на крилото се оставят, а останалите се прерязват на пряко. Може перата да се отрежат и по дължина, като се оставя само ''жилката''. Отрязват се 8-9 от основните махови пера на крилото. Фризира се само едното крило. Така гълъба не може да лети на големи разстояния и се чувства обезсилен. Това състояние се запазва до основното линеене на птицата, тогава отрязаните пера се подменят с нови и здрави. Някои гълъбовъди оскубват крилете на новите гълъби, но това не е удачно, защото гълъбите загубват способност да летят за около двадесетина дни. Оскубването на крилата води до стрес и неудобство на птиците. А и ако гълъба се се приучи по-рано към новото си жилище, то тогава скубането ще да е било излишно. Някои по-опитни гълъбовъди, когато взимат по-стари гълъби ги оставят да отгледат едно, две люпила и тогава ги пускат да летят свободно. Когато гълъбите са отгледали малки в гълъбарника (това е малко по-малко от два месеца), те се превързват към мястото. Ако пък някоя от птиците се загуби, остава поне нейното поколение.

гълъб с ''фризирано'' крило

 Практически гълъбите се приучават по следния начин: след като гълъба е стоял определено време в гълъбарника, опознал е вътрешната обстановка, образувал е семейство или не, но при всички случаи е заел "своето" място в него. Той се пуска на вън ''пеша'' тоест в състояние в което не може да лети. Пуснат в района на гълъбарника, гълъба сам се запознава с обстановката. Гълъбовъда лесно забелязва, че без да го принуждава, новия гълъб след като се разходи след известно време сам идва до врата на новото си жилище и след това влиза сам в гълъбарника.

 Приучаването на гълъба да излитат и да се връщат в новият си гълъбарник започва след, като той го е опознал. Крилото на гълъба пак не трябва да е изцяло свободно, но гълъба трябва да може да  лети на къси разстояния. Единия (обикновено мъжкия) гълъб се пуска на покрива на гълъбарника, а другия (женския) се оставя на земята пред него. Заедно с новите гълъби се пускат и вече научени. Учещият се гълъб стои на гълъбарника, оглежда се и изучава обстановката. След като види женската си на земята, той слиза при нея. Тази процедура може да се повтори няколко пъти докато гълъба свикне. По същия начин се постъпва и с женския гълъб, като на земята се задържа мъжкия. Едва тогава двата гълъба се пускат без страх, че ще се загубят. 

  Всичките изброени начини за привикване на гълъбите към новото си жилище не са 100% сигурни. В повечето случаи гълъбите привикват към новото място, но има случаи когато гълъб настанен в новия си дом и няма възможност да лети свободно в продължение на цяла година при пускане, той пак са връща в старото си жилище.