По колко малки е най-добре да се прозвеждат на сезон от една двойка

 По колко малки е най-добре да се прозвеждат на сезон от една двойка

 Често си задаваме въпроса по колко малки гълъбчета трябва да "извадим" от една разплодна двойка за да можем да разберем потенциала на даден развъден чифт. В някои източници пише, че едно семество е възмоно да произведе 22 малки за година, което звучи като приказка, дори и да имаме така наречените храначи. Тази практика е много рискована за женския гълъб който трябва да снесе над 20 яйца за една година, което меко казано е безмилостно към физиологията на дадената птица и дори опасно за живота и.

 Теоретично е възможно дадени двойки да произведа толкова много малки, но има много старнични фактори като порода на създаденото семество, линията от която произхождат, климата, географското положение и не на последно място грижите които се полагат за самите гълъби. Има някои гълъовъди например които произвеждат по 16 до 18 малки за година от една двойка гълъби. Който се захваща с това трябва да има предвид, че това е дълъг процес по създаване и избиране на правилните чифтове за тази цел. Също така трябва да се хранят с фуражи за високо продуктивно производство и двойките да не се разделят, но най-важното е самия климат да е благоприятен за целогодишно отглеждане на малките гълъбчета. Гълъбите трябва да се поддържат в безупречно здраве.

 Някои гълъбовъди твърдят, че 10 - 12 малки на сезон е оптимален брой малки.Това количество е напълно достатъчно да се определи генетичния потенциал на работещия чифт. Има грешно схващане, че от едно до три малки от семейство са достатъчни да се разкрия целия спектър от генетичния запас на развъдната двойка. Докато не се получат достатъчно малки гълъбчета от една двойка не можем да бъдем напълно сигурни в успешния край на поставената от нас цел. Максимума който е за нашите географски ширини трява да е 14 - 16 малки от чифт при условие, че климата е благоприятен за това и се размножава с удължен развъден сезон при който задължително се използват приемни семейства (храначи) за малките гълъбчета.

Гълъби от породата Старазагорски шарен

 Трябва да се вземе предвид, че семейство гълъби което е на две години ще е с много по-добра продуктивност от колкото чифт който е на 6 - 7 години и нагоре. Нужно е да се вземе под внимание, че всеки чифт е на различни етапи от живота си и трябват много практически умения за да се достигне така начертанния план. Гълъбовъди с опит събират двойки в които единия партньор има поне един сезон практика в отглеждането на поколение. И ако единия партньор е нов в това занимание да може да почерпи опит от родителя с повече знания и умения.  

 Половината от 22 малки е най-оптималния вариант като цел. Така не нарушаваме жизниния цикъл на птиците и щадим тяхното здраве, По този начин не нарушаваме естествения ред на процесите които се извършват периодично в организма на гълъбите, като снасянето и линеенето например. Всеки от опит знае, че гълъби които отглеждат малките си по време на линеене забавят смяната на перата си.  Важно е да се знае, че отглеждането на малките гълъбчета трябва да е съобразено със сезона и биологическия часовник на птиците.  Пълна и  правилна оценка можем да направим най-рано след четвъртото поколения на дадена развъдна двойка. 

Гълъби от породата Старазагорски шарен

 

 Някои развъдчици разделят птиците си след 3-4 люпила (6 - 8 гълъбчета), така съхраняват гълъбите си през студение месеци на годината. През зимата трябват специални условия за да може без проблем да се отгледа новото поколение. Гълъбите по правило спират да снасят когато сменят оперението си и през зимата когато светлата част на денонощието е най-малка през годината. Някои гълъбовъди използват това време да отделят мъжките от женските птици. Когато гълъбите са отгледали своето потомство за годината те могат да се върнат обратно в  отбора за летене например. Има не писано правило, че първото люпило когато се следва тази практика е най-доброто, защото гълъбите са отпочинали и са крепки в отглежданнето на своето първо люпило за сезона.  

 Няма смисъл да се правят точни сметки защото все пак се занимаваме с живи оранизми и има много променливи и неизвестни които не зависят от нас. Просто трябва да се наслаждаваме на хобито, а не да го превръщаме в търговия с цел да се изкарат "добри" пари. Много често когато печалбата е водеща в отглеждането на гълъби нещата се изкривяват и конкуренцията за пазари влошава отношениятта между самите селекционери. Практиката показва, че в повечето случаи не се "правят" пари от отглеждането на гълъби. Златната среда е когато птиците така да се рече се самоиздържат, с една дума да не влият на семейния бюджет. Това се прави с правилно планиране, а и ни трябва доза късмет  да може това да  се случва всяка година.