Обичам живата природа

 Обичам живата природа

 Иван Чобанов от Стара Загора е не само член на Централня съвет на зайцевъдите, гълъбовъдите и преродолюбителите, а и заместник председател на ОСЗ, но и запален природолюбител. Влечението му е от дванадесет годишна възраст. Отглежда редки птици и гълъби. Той е един от 150 те члена на гълъбовъдното дружество в града. Основател и член на ръководството на Координационния център на спортните гълъбовъди в България.

- В момента имам 2 вида гълъби-разказва Чобанов - местен, който е на изчезване за това искам да го запазя. Имам 6 двойки и си ги обменям с други гълъбовъди в града, които също имат от местната порода. И в други окръзи са останали от тези гълъби, но те вече са хибриди, а ние все още пазим чиста порода, защото гълъбите са много красиви - бели бяла човка, бели клепачи, бели нокти, широка опашка, високи крачка. Те са високолетачи. Кръжат по 8-9 часа.

 Харесвам местните гълъби, но спортните са моята слабост. Основния материал съм го доставил от чужбина. Преди да разкажа своя опит като гълъбовъд искам да споделя един много интересен случай. Преди 1969 година мой близък пътува с кораб на далечно плаване. На излизане от Лондон започва страшна буря и на кораба попада една двойка гълъби. Мъжкия загива, а женския моя приятел слага в една кутия. Така след три месеца ми донесе една чудесна гълъбица. По марката разбрах, че е илюпена през 1968 година в Холандия (Нидерландия). Значи е била пусната в Лондон към Холандия. Извадих я от кутията и макар, че беше с хваната от дългото стоене на едно място веднага зоркото ми око видя голямата красота на гълъбицата. Минаха 5-6 дни, масажирах я, правих и гимнастика и я раздвижих. Пред мен стоеше задачата да размножава тази порода. 

 Взех от един гълъбари хубав мъжки, приблизително със нейната окраска, но тя стоеше на кацалката клъвне едно две зрънца и все на югозапад гледа. Не допускаше мъжкия до себе си. Така минаха два месеца, докато един ден тя започна "да го вика". Така започнах да произвеждам малки, но на пет пилета едно беше с качествата на майка си, другите носеха белезите и характета на баща си. Оставях само тези които приличаха на майката и започнах да спортувам с тях, но това вече е история. 

  В момента имам 30 двойки спортни гълъби от линиите Дорден и Брик. Спортни гълъбовъди в дружество сме 45 човека. Дълги години се лутахме, нямаме опит, нямаме информация и всеки по свое вътрешно усещане храни, отглежда и тренира птиците си. Въпреки това нашия отбор е най-добрия в България. Това го доказахме на редица състезания в страната и чужбина. Полагаме много усилия. Всяка неделя ги трениране. Имаме график кой кога трябва да осигури кола и от къде да ги пускаме. Това е необходимо освен за подготовката на птиците и за набиране на километри. Това е изискване за участие на международни състезания. Нашите амбиции са осигурим на на гълъб не 2000 - 3000 километра, а 4500 километра за да можем да бием другите. 

 През миналата година на олимпиадата в Прага, старазагорци, се явихме с 20 спортни гълъба и 12 от тях донесаха медали и грамоти. Мой гълъб номер 174 също спечели призово място. 

 Искам да споделя своя опит по трениране. Пускам гълъбчетата когато станат на една година. Използвам така наречената кръгова система, като летците. Пускам ги бай-напред в една посока после в друга за да опознаят терена в четирите посоки. И тези които стигнат 150 километра и се прибират, тях ги запазвам за производство на спортни гълъби, защото ятото трябва непрекъснато да се обновява. 

 Моите гълъби не са на свободно отглеждане. Имам една волиера с мътилки и една лятна в която има кацалки за отглеждане на младите гълъби. Храня ги със смесена храна - слънчоглед, царевица, ечемик, соя и други. 

 Иван Чобанов е на 57 години. Чертае нови планове, както за своите гълъбите така и за дружество в Стара Загора. Всяка вечер любителите на красивите птици се събират в клуба, обменят мисли, учат младите, които сега се учат да отглеждат гълъби. 

издадена през 1984 година в София