Интервю с Питър Ханди, Световен Шампион 2004

 Интервю с Питър Ханди, Световен Шампион 2004

 Спечелването на Световната купа, главният трофей в календара на ролерите беше толкова вълнуващо, което никога не се забравя, и аз ходех във въздуха с дни, след което Стив Клейтън ме помоли за статия за списанието и аз се върнах на земята с удар, когато разбрах, че се очаква да кажа нещо интелигентно. Имам новини за всички вас, спечелването на Световното първенство не увеличава мозъчната ви сила, просто ви подува малко главата, нито ви превръща в някакъв вид гуру на ролерите така, че просто ще се опитам да говоря за как за първи път се захванах с хобито и да видим как върви от там.

 

 За разлика от много гълъбовъди, гълъбите не ми бяха в кръвта, тоест започнах с гълъбите сравнително късно. Бях на около 30 години, когато жена ми Линда и аз се преместихме в селска вила. И двамата искахме да отглеждаме някакъв дребен добитък наоколо, защото и двамата обичахме животните и това би представлявало малко интерес за Линда, докато бях на работа. Линда искаше патица! Не бях много запален по шума и мръсотията, които ще донесе една патица, така че отидохме на местния пазар и купихме няколко бантама от староанглийска порода за игра, които бяха прекрасни, и двамата се радвахме да ги отглеждаме, а яйцата бяха много по-добри от тези в супермаркета. 

 След известно време обаче получих бъг за показване и размножаване, така че купих петел за разплод и изведнъж те бяха моите птици. Но Линда не обичаше да бъде атакувана от бантам всеки път, когато влезе в курника да събира яйцата. Преди да вземем малкия си петел, отидохме на шоу в Бирмингам, търсейки да купим птици. Имаше много малко запаси в секцията за домашни птици, но имаше стотици гълъби от всички разновидности. Решихме да си вземем чифт вкъщи, аз вече имах няколко безпородни гълъба в един стар кафез по това време, но бях чел за барабанчици и ролери и бях заинтригуван. 

 След като разгледахме всички опции, ние решихме да вземем чифт Бирмингамски ролери, защото бяха красиви гълъби, не изглеждаха странно като някои разновидности и исках да ги видя как се представят във въздуха. Загубих гълъбицата, но приучих мъжкия и когато той започна да се върти самотно летейки над двора, бях влюбен. Обиколих местните изложби и се сдобих с още няколко птици, всичко е чисто шоу, но някои от тях биха могли да се въртят толкова добре, колкото всичко, което се вижда в състезанието днес. Като подарък Линда ми купи 3 чифта от г-н Уолтър Ленч, който напусна хобито. Уолтър отглеждаше птици с двойно предназначение, но показваше предимно ролките си. Уолтър имаше заболяване на ухото, което се отрази на равновесието му, когато погледне нагоре, и мисля, че беше разочарован от начина, по който момчетата от шоуто настояваха за по-големи гълъби. Срещнах го на едно шоу един ден и той извади червен мъжки, който съдията беше отстранил като твърде дребен. Беше малък до среден по днешните стандарти, беше красив ролер, с хубави пропорции, добро качество на перата с хубаво клинообразно тяло, което няма да е неуместно в нито един летящ комплект.„Съдията казва, че е твърде малък“, каза той, „но след това ми каза, че е страхотно изглеждащ ролер, който няма да има нищо против да има в собствения си гълъбарник“. Уолтър казал на съдията, че има таванско помещение, пълно с еднакви птици у дома, но птиците победители на изложба не са идеалният тип за летящ гълъб.

 Когато се присъединих към All England Roller Club, някои от водещите звезди на деня ме посъветваха да се отърва от моите птици, тъй като птиците Уолтърс не бяха истински ролери, но по това време вече бях във втория си размножителен сезон и се бях влюбил в семейството птици, с които работех. Уолтър беше летял на няколко състезания в клуба в Мидланд, но подозирам, че птиците му никога не са били в добро летателно състояние. Веднъж ми каза, че когато дойдоха да съдят птиците му, трябваше да извади 10 птици от комплекта, защото винаги летеше с по 30 заедно, но регламента за състезание беше за комплект от 20. Предполагам, че може да се каже, че те не бяха точно подготвени за конкуренция. Когато летях в първото си явяване на състезание, без почти никакви познания за подготовка на комплект за състезание, птиците отбелязаха добър резултат и аз заех 5то място само с 9 ролера в комплект от 20 птици, останалите бяха едни обикновенни прави летачи. И до ден днешен все още имам мъничкото парче хартия, което беше листът с резултати на MRPC. Получих 5-6-5-6-6-8-6-7, 20 за комплекти и 16 за заслуги. 

 Съдията даже не го осъзна, че тези 9 са еквивалентни за почти всички пълни обороти за ролките в този комплект. Бях наоколо и гледах представянето на най-добрите любители на отглеждането и се обучавах да разпознавам добрия стил. Някои от тези водещи величия бяха под мен в този първи резултат и въпреки, че знаех още тогава, че най-добрите ролери не винаги печелят, аз също знаех, че моите ролери са толкова добри в ролката, колкото и повечето, само малко им липсва честотата и по-големите брейкове, които се надявах да дойдат, когато сглобя повече ролери. Имаше един канадски посетител на име Монти Нейбъл на това състезание, той не знаеше източника на моите птици и каза някои похвални неща за стила на моите ролери. Когато попитах съдията какво мисли за комплекта, ми казаха, че смята, че са се представили добре, като се има предвид откъде идват моите птици.

 Уолтър създаде семейството си от ролери с 3 чифта, закупени от Уилф Портман през 1967 г., и ми казаха, че са били поддържани чисти. Все още летя с част от това семейство и до днес.

 След като глупаво се отървах от хобито в началото на 90-те години на миналия век, не успях да си върна достатъчно прилични птици от старото си семейство, за да започна добър старт отново, така че сега работя и с други птици, базирани около Шекелтън, Ленихан, Барет, Харис и някои други щамове. В момента се опитвам да направя ауткрос на Харис в старото си семейство, те вече имат докосване, след като използвах гълъб, който купих от Оли през 1987 година.

 Не съм ходил нарочно за кръстосвания, но получих каквото можех, където можех и бях благодарен, че отново пускам ролери. Ако парите не бяха проблем, вероятно щях да отида за едно от отдавна утвърдените семейства ролери и да купя най-добрите налични.

 Не мога да кажа, че съм имал наставник в хобито, научих се от четенето на списания и от книгата на Бил Пенсъм, но най-вече от многото си грешки.

 Въпреки това, през 1997 г. посетих дома на Джон Ленихан близо до Бристол. Джон нямаше никакви свободни птици, които би могъл да ми продаде, но прекарах страхотен уикенд, отсядайки за една нощ у Джон и съпругата му Джун. Вечерта седяхме в салона на Джон и си говорихме за това и онова, когато Джон попита: „На колко години си Питър?“ Казах, че съм на 49 и Джон попита: „Преди колко време започнахте да се занимавате с ролерите?“ Казах, че е било около 13 години, а Джон ме погледна и каза: „Не мислиш ли, че е време да започнеш да правиш нещо с тях? Бях малко очуден от откровеността на Джон, но не и изненадан, защото едно от страхотните качества на Джон беше да го казва както го мисли и аз му се възхищавам много за това. 

 Казах нещо в смисъл, че вероятно е прав. На следващия ден преди да замина, Джон ми подаде една мъжка птица, казвайки: „Тази птица може да ти е от полза“. Тази птица, (SWRC-101-1996) със синя значка, летеше в отбора за 2004 година на Световната купа и е баща и прародител на много от най-добрите ми птици. Благодаря ти Джон, ти си истински джентълмен в хобито. Но Джон беше прав, бях в ролери достатъчно дълго, за да постигна известна доза успех, но винаги съм бил един от онези, които са доволни, че остават в средата на масата, никога не печелят, никога не съм последен. Мисля, че тази случайна забележка от Джон ми даде тласък в задната част, от който имах нужда. Разбрах, че ако искам да спечеля, което признавам, не е било толкова високо в списъка ми с приоритети. Трябваше да променя мисленето си.

 Трябваше да вложа основната сила на енергията си там, където ще бъде най-ефективна. Разбрах, че за да увелича шансовете си за успех, трябваше да си поставя цел и да стрелям към нея. Някои отглеждачи са майстори развъдчици или производители на щамове, други правят всичко добре, мисля, че за да успеем, трябва да познаваме силните си страни и да се опитваме да работим с тях, като същевременно се опитваме да подобрим по-слабите си страни. Любимият ми аспект от поддържането на ролери е да летя с комплект, за да се опитам да го накарам да лети до най-високия си потенциал. Разбрах, че тъй като никога не съм имал апетита да отглеждам голям брой птици в средата на зимата, в съчетание с късно развиващия се характер на птиците, с които работех, летенето на млади птици не беше начинът, така че реших да се съсредоточа върху управлението на стар екип.

 Никога не съм се представял особено добре в полетите на All England Roller Club, които са в края на сезона, и никога не съм бил в местен или регионален клуб, отделно за кратък период в клуба в Мидланд, докато не се присъединих към NWRC. Като цяло имах много добри полети в по-ранната част на годината от април до юли, когато нямах състезания в Англия, за да летя, така че реших да съсредоточа усилията си върху летенето на Световната купа, което се лети малко по-рано в годината. Може да звучи така, сякаш се целя малко високо, но знаех, че имам по-голям шанс да спечеля Световното първенство, отколкото да спечеля All England на млада птица.

 Не се класирах при първия си опит през 1999 г., но отбелязах добър резултат и заех 5то място в квалификацията. Погледнах листа с резултатите от тази класация, за да проверя фактите си, и коментарите на съдиите бяха: „Добър комплект ролери, работи добре на вятъра“, може би указател за бъдещето написано от Пол Лий? Да имаш цел и да работиш за нея, изглежда, дава резултати. Това ме направи по-решителен за 2000 г., която изглеждаше специална година за много хора, тъй като беше година на хилядолетието и имах големи надежди. Имах отбора точно за квалификационния кръг и птиците бяха толкова добри, колкото съм виждал. Класирах се с най-добрия резултат на Англия, доста по-далеч от най-близкия ми конкурент. Имаме една стара поговорка, която гласи: „След парада на лорда, кмета идва с мръсната количка“. 

 Финалът беше разочарование, отчасти поради мъгливото/дъждовното време (това така или иначе е моето извинение) и стигнах около 5то място в Европа, след като състезанието беше разделено на две, поради трагичния инцидент на Монти Нейбъл. Всъщност не познавах Монти, след като го срещнах само веднъж, през всичките тези години, и никога не бях срещал Хайне Бийкер, но новината за тази катастрофа извади вятъра от платната ми и нямаше да ми пука по-малко, ако и да бях последен.

 Някак си загубих сюжета малко през 2001 г. и птиците заеха на заден план през 2002 г., когато Линда получи още два удара, но някой много по-умен и оптимист от мен веднъж каза, че няма такова нещо като провал, а само временни неуспехи. 2003 г. беше по-добре, отново ги включих в песента и спечелих квалификацията по английски на първо място с почти 60 точки аванс от втория класиран комплект. На финала екипът показа солидно представяне, но не достатъчно близо до това, на което бяха способни, и завършиха на достойно 4то място. Бях почти над луната! Толкова близо, но толкова далеч! Очевидно беше време да фалирам и през зимата на 2003/2004 летях с всяка птица, която имах, включително развъдните птици, и прекарвах цялото си свободно време в работа с комплекта, опитвайки различни птици, когато едната или другата не беше комплектовка или търкаляне, както трябва. 

 По това време не експериментирах с подготовката им, защото изглеждаха сравнително лесни за управление в това отношение. Извличането на добър полет от тях стана по-лесно, тъй като химията в комплекта се обедини.  Извличането на специален полет от всеки комплект никога не е лесно, но ако съберете екип, който изглежда естествено като работи добре заедно, тогава понякога средностатистическия ще спечели полета на деня, а аз съм виждал много полети, загубени чрез твърде много манипулации. Затова се съсредоточих върху избора на 20-те птици, които работят най-добре заедно.

 Имах късмет, че соколите и ястребите ме оставиха на пира, за да продължа да управлявам екипа, като имах само една птица, брашнена женска, взета около декември. Влязох във финала, като спечелих второ място в квалификационния кръг. Чух слухове, че Денис Бърк е строг съдия и не дава високи резултати и се притеснявах, че може би екипът ми е под това, което Денис смята за приемливо. Не трябваше да се притеснявам, Денис отсъди отбора ми приблизително по същия начин, както бих го направил аз, и не се различаваше в стандартите си от повечето английски съдии. 

 Все още не мога да повярвам на финала, летял при ветрове, които биха скъсали струна на хвърчило, но когато комплектът в крайна сметка се върна към Кингсли Холт, те се залепиха добре и се счупиха добре, в крайна сметка на 56 точки разстояние от следващия комплект , в което се оказа състезание със сравнително нисък резултат. Концентрирането върху моя екип на стари птици подобри резултатите ми в други състезания. Преди 1999 г. никога не бях печелил трофей за летене, но тази година спечелих 3то място в Английския национален финал. През 2002 г. станах 4ти и 3ти отново през 2003 г., като моя птица също беше избрана за най-добър ролер в това състезание. Също така спечелих North West Roller Club в 02, 03 и 04 срещу добра конкуренция.

 

 Бих искал да поздравя Питър Линъм за второто му място. Браво Пит и успех! Бих искал да благодаря на целия отбор на Световната купа за цялата им упорита работа и на Денис Бърк за изпълнението на огромната задача да съди всички тези комплекти. Специални благодарности трябва да отправяме към нашия регионален директор Пол Лий, който свърши страхотна работа, ръководейки Световната купа и нашите национални полети толкова дълго, че не знам как ще се справим без него, когато се оттегли от работата.

 Много, много благодаря на всички, които ми пожелаха успех и предложиха своите поздравления и подкрепа.

 Когато обявих, че немога да напусна дома, за да съдя Световната купа през следващата година, бях поразен от някои от предложенията за помощ, които получих от цял ​​свят, както и от приятели и семейство в Англия. Решението ми да не съдя беше взето още преди да знам крайния резултат, но щедростта на духа, която изпитах от хобито, често от момчета, които никога не съм срещал, беше преживяване, което ме накара да се почувствам много смирен и аз нямам нищо против да призная, само малко емоционално, благодаря, момчета. Това е другарството, което прави летенето с ролери толкова прекрасен спорт.

 Моите амбиции за бъдещето, освен да повторя успеха от тази година, са един ден да летя с комплект, съставен изцяло от ролери от най-висок клас, които се чупят заедно. Да направя пълен оборот в състезанието (не би ли всички обичали да правим това), също един ден бих искал да спечеля Английския национален финал и All England Trophy от всякакъв вид. Може би един ден ще спечеля трофея, всички можем да мечтаем.

 Първо и последно, бих искал да благодаря на съпругата ми Линда за подкрепата й през годините. Тя беше също толкова доволна, колкото и аз, когато получихме крайния резултат. Нейното постоянно разочарование е, че не може да слага толкова често обедите и чайовете за полетите, както обичаше да прави.

P.S. През годините сме притежавали кон, кучета, волиери, домашни птици, зайци, риби (тропически и сладководни), мишки, хамстери и гълъби, но тя никога не получи тази патица. Моля ви! Никой да не й напомня.

Забележка на редактора: Питър спечели също и състезанието на All England Roller Club. И също така спечели щита за заслуги на секретаря за най-много точки за качество и един от неговите ролери стана трети в състезанието с рози.

превел от английски Димитър Станчев